Китай е подготвен за глобална енергийна криза

Китайският президент Си Дзинпин се готви за подобна криза от години. Неговата страна трябва сама да подсигури енергийните си доставки, заяви Си по време на посещение на едно от огромните китайски петролни находища през 2021 г.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран потопи Близкия изток в дълбок конфликт, като Ормузкият проток – един от най-важните водни пътища в световната търговия – беше блокиран, а ключови енергийни съоръжения в региона бяха атакувани, пише Guardian.

Износът на петрол от Близкия изток е спаднал с 61% през последните седмици, показват данни на консултантската фирма Kpler. Това разтърси страните в цяла Азия, които разчитат на региона за 59% от доставките на суров петрол през 2025 г. и са принудени да пестят енергия.

Но Китай, втората по големина икономика в света, изглежда е в много различна позиция от голяма част от континента.

Енергийната ѝ система разполага със „значителни буфери“, обясни в скорошен доклад Михал Мейдан, ръководител на енергийните изследвания за Китай в Оксфордския институт за енергийни изследвания – от огромни запаси от петрол и втечнен природен газ (LNG) до стабилно вътрешно снабдяване, включително чрез алтернативни енергийни източници.

Китай, който обикновено внася около половината от доставките си на суров петрол от Близкия изток, не е толкова силно изложен на риск, колкото други азиатски икономики.

„Макар и да има много висок дял, той е ограничен в сравнение с Япония, Индия или Южна Корея“, посочва Мейдан.

Япония например доставя около 95% от вносния петрол от региона.

Иран продължава да доставя петрол на Китай въпреки войната. Според оценки на Kpler, вносът на ирански суров петрол в Китай е спаднал незначително от 1,57 млн. барела на ден през февруари до 1,47 млн. барела на ден през март.

Междувременно китайски кораби, управлявани от държавни фирми, търсят подходящи пътища в по-широкия регион. Супертанкерът Kai Jing беше отклонен, за да вземе саудитски суров петрол от пристанище в Червено море по-рано този месец и ще акостира в Китай в началото на април.

И дори ако Пекин бъде принуден да се изправи пред криза с доставките, той тихомълком е успял да натрупал изключително голям запас, за да смекчи последиците от евентуално голямо сътресение.

Китай не разкрива размера на своите петролни резерви и оценките варират значително. Но е широко известен фактът, че страната разполага с огромни запаси: около 1,4 млрд. барела.

След началото на войната Пекин нареди на собствените си рафинерии да спрат износа.

В същото време китайската държава се стреми да намали икономическата си зависимост от изкопаемите горива. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), всяка година в Китай се продават повече електрически и хибридни превозни средства, отколкото във всички други страни взети заедно.

Междувременно възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се разшириха бързо през последните години в Китай, ограничавайки зависимостта на страната от изкопаеми горива.

Енергийният мозъчен тръст Ember изчислява , че вятърната, слънчевата и водноелектрическата енергия са генерирали около 31% от електроенергията на Китай през 2024 г.

Но колкото по-дълго продължава тази криза, толкова по-сложна – и болезнена – става тя. Никоя държава не е имунизирана.

Според Мейдан, освобождаването на енергийни запаси е „по-лесно да се каже, отколкото да се направи“. По думите му механизмът за стратегическия петролен резерв на Китай е бил тестван само веднъж.

„Въпреки че друго, по-голямо освобождаване на резерва не е невъзможно, то вероятно би изисквало продължителен недостиг на доставки и значителен скок на цените“, добавя Мейдан.

Независимите рафинерии в Китай – най-големите вносители на ирански суров петрол – са най-уязвими, дори когато се насочват към Русия. Промишленият и химическият сектор, зависещи от LNG, също е изправен пред перспективата за по-високи цени и недостиг на доставки.

Китай е в по-добра позиция от повечето други страни да се справи с икономическите опасности, породени от войната на САЩ и Израел срещу Иран. Но енергийните му доставки, въпреки визията на Си, не са изцяло в ръцете на Пекин.

Ако седмиците се превърнат в месеци и ако световният енергиен пазар продължи да се колебае, устойчивостта на Китай ще бъде поставена на изпитание.