Инфлацията във Франция и Испания се ускорява заради енергийния натиск

Инфлацията във Франция и Испания се е ускорила до най-високото си ниво от 2024 г. насам, засилвайки аргументите за повишаване на основните лихви от Европейската централна банка, предава Bloomberg.

В резултат на скока в енергийните разходи вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран потребителските цени през май са се увеличили с 2,8% на годишна база във Франция и с 3,6% в Испания, показаха данни от петък. Френският показател е малко под очакванията, докато испанският съвпада с прогнозите.

Тези данни поставят началото на поредица от икономически отчети от най-големите икономики в еврозоната, които ще помогнат на представителите на ЕЦБ да оценят доколко конфликтът в Близкия изток засилва инфлацията и дали е необходим отговор от страна на централната банка.

Очаква се ценовият натиск да се е засилил и в Италия, а в Германия да има леко забавяне. И двата показателя обаче вероятно ще останат значително над целта на ЕЦБ от 2%. Следващата седмица се очаква докладът за инфлацията за цялата еврозона от 21 държави да надхвърли още повече нивото от 3%, достигнато през април.

Три месеца след като американският президент Доналд Тръмп започна военната си кампания срещу Иран, представители на ЕЦБ - от „по-ястребово“* настроения член на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел до по-умерения главен икономист Филип Лейн - сигнализират, че разходите по заемите вероятно ще трябва да се повишат за първи път от 2023 г. насам.

Макар през април да решиха да не затягат паричната политика, централните банкери все пак са стигнали до извода, че част от вторичните инфлационни ефекти са „неизбежни“, се вижда от протокола от заседанието. Основните въпроси са били свързани с техния мащаб, сила, време на проявление и продължителност.

„Става все по-вероятно подходът на изчакване и пренебрегване на временните ефекти да не е подходящ“, се казва в документа. „Беше изразено мнение, че тази ситуация измества основния фокус към определяне на най-подходящия момент за повишение на лихвите.“

Инвеститорите са почти убедени, че този момент ще бъде 11 юни, когато се очаква депозитната лихва да бъде повишена от настоящите 2% до ниво от 2,25%. Те залагат и на още едно увеличение до края на годината, тъй като опасенията от инфлацията засега надделяват над тревогите за икономическия растеж.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.