Дългът на домакинствата в България е един от най-ниските в Европа

Общоприето е мнението, че жителите на Южна Европа живеят над възможностите си, докато тези от северните части на континента спестяват повече. Нов анализ на Евростат обаче разказва съвсем различна картина, пише Euronews.

Най-задлъжнелите домакинства в Европейския съюз (ЕС) се намират в богатия север, а не в южните икономики, които обикновено се определят като по-уязвими по отношение на дълга.

През 2025 г. дългът на домакинствата в ЕС е бил 49,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), като за еврозоната той достига 50,7%, сочат данни на Евростат. И двата показателя спадат всяка година от 2020 г. насам.

Дългът на домакинствата включва задължения като ипотеки, потребителски заеми и други кредити, взети от домакинствата. Изразяването на този дълг като процент от БВП позволява на икономистите да сравняват държави с различен размер на икономиката, като свързват частните заеми с общото икономическо производство.

Индикатор от 50% показва, че заемите на домакинствата са равни на половината от всичко, което страната произвежда за една година.

Защо е важен дългът на домакинствата?

Високата задлъжнялост на домакинствата не е непременно проблем сама по себе си. Страните с развити ипотечни пазари, висок дял на собственици на жилища, финансирани чрез заеми, или сложни финансови системи често показват повишени коефициенти на задлъжнялост.

Прекомерната задлъжнялост на домакинствата обаче може да засили икономическите спадове.

Европейската комисия (ЕК) посочва 55% от БВП като ниво, над което заемите на домакинствата започват да изглеждат като макроикономически риск, тъй като частният, а не публичният дълг е това, което исторически е тласкало икономиките към кредитни кризи.

Дълг на домакинствата в страните от ЕС. Графика: Евростат

Северна Европа отчита най-висок домакински дълг

Седем държави от ЕС регистрират домакински дълг, надвишаващ 55% от БВП, като всяка една от тях се намира в Северна или Западна Европа. За разлика от това, Южна Европа, която в миналото беше свързвана с кризи на държавния дълг, отчита относително скромни домакински заеми.

Италианските домакинства дължат еквивалента на едва 35,9% от БВП при 38% в Гърция и 42,9% в Испания, което поставя и трите страни доста под средното за ЕС ниво.

В България дългът на домакинствата достига 28% от БВП, което също е доста под средното равнище.

Най-нисък дълг отчита Румъния – 12,3% от БВП, следвана от Унгария (18,3%) и Латвия (19,8%).

Лидер в подреждането е Нидерландия с  93,5%. Централната банка на страната посочва, че ипотечният дълг на домакинствата е толкова висок, „защото правителството прави заемането на пари за жилище привлекателно“ – облекчаване на лихвите по ипотеките плюс стандарти за заемане, които позволяват на купувачите да изтеглят кредит, равен на пълната стойност на жилището, докато други страни го ограничават до 90% или по-малко. Това се компенсира от много големи пенсионни активи и високи нива на финансово богатство на домакинствата.

Втора в класацията е Дания с 84,1% дълг спрямо БВП. Датската централна банка и ЕК отдавна посочват високия брутен дълг като сигнал за опасност, като същевременно отбелязват, че той до голяма степен се компенсира от значителните пенсионни спестявания и недвижими активи.

Трета е Швеция с 82,3%. Страната остава една от най-зависимите от ипотеки икономики в Европа. Ипотеките с променлива лихва доминират на пазара, оставяйки домакинствата силно изложени на промени в лихвените проценти – уязвимост, подчертана по време на цикъла на затягане на паричната политика на ЕЦБ.