ISW: Няма данни за смяна на тактиката на Русия във войната в Украйна

Масираният ракетен обстрел над Украйна от началото на седмицата е планиран по-рано и преди назначението на новия ръководител на операцията от руска страна - ген. Александър Суровикин, пише в своя дневен отчет за войната в Украйна Института за изучаване на войната (ISW). Според анализаторите това означава, че няма данни за промяна на стратегията на Москва.

Ген. Суровикин беше назначен в края на миналата седмица и едва ли за няколко дни е успял да планира такава мащабна операция в Украйна. Данните на украинското разузнаване сочат, че ударите, при които на 10 октомври бяха изстреляни повече от 80 крилати ракети по различни цивилни цели и гражданска инфраструктура, включително и енергийна, са подготвени още в началото на октомври. В страната се появиха сравнения с първия ден на войната - 24 февруари, когато руските военни изстреляха към 160 ракети по различни цели в Украйна.

Много е възможно обаче Москва да съгласува назначението на новия командващ с този обстрел, за да реабилитира Министерството на отбраната - в Русия развитието на кризата и ракетните удари се приемат положително, особено като отговор на украинската контраофанзива от края на август и взрива на Кримския мост.

Почти всички висши военни в Русия вече имат поне един мандат в Сирия и данните за нарушение на международното право и насилие над цивилното население, които има за руските войски на този фронт, реално стават вече са част от начина, по който Русия води война, допълват от института.

В документа е посочено още, че едва ли назначението на Суровикин ще доведе до "сиризация" на действията, основно защото Русия не можа да си осигури въздушно превъзходство и да извършва масирани бомбардировки със самолети, както правеше в Сирия. Това положение ще се запази, докато Киев има достъп до противовъздушна отбрана, която пречи на руските военни да спечелят превъзходството във въздуха. Последните атаки обаче ускориха доставките на ПВО - например Германия достави първата система IRIS.

На 11 октомври Русия направи втора вълна обстрели с крилати ракети, но вече са изстреляни 28 - основно от стратегически бомбардировачи Ту - 160 и Ту-95. Украинските системи за ПВО са свалили 20 от тях. Свалени са и можество ирански бойни дронове. По данни на украинското разузнаване Русия в момента взима боеприпаси и друго военно оборудване от бази и ги превозва в Крим, разположени в Беларус. Това изключва вероятността за нападение над Украйна от територията на Беларус.

На този етап в Киев отбелязват, че не наблюдават формиране на групи за атака в Беларус, макар че страната остава съюзник на Москва. От територията на Беларус на 10 октомври бяха изстреляни дронове към Киев, което беше първата атака към украинската столица от пролетта. По време на онлайн среща на лидерите на Г-7 украинският президент Володимир Зеленски поиска умиротворителни сили по границата на двете страни.

Обстрелите не спират военните действия

Редица украински градове са подложени на масиран обстрел през последните два дни, но това не спира бойните действия по фронтовете. На базата на руски източници ISW съобщава за продължаващо настъпление към Сватово (Луганска област), което е от стратегическо значение за освобождаването на градове като Лисичанск и Северодонцек. Продължават и атаките в Херсонска област - украинските военни атакуват военни и логистични обекти на руската армия в региона. За повечето от тези действия украинските военни поддържат оперативна тишина.

Русия продължава опитите да превземе Бахмут (Донецка област), където е съсредоточена голяма артилерийска мощ. Взривяването на Кримския мост пък води до паника на полуострова, особено след предишните няколко успешни атаки над военни обекти на руснаците в региона, сочат от ISW.

Подкрепата за Украйна продължава

НАТО и Г-7 заявиха пълната си подкрепа за Украйна в последните дни. Лидерите на най-развитите държави обещаха, че ще бъдат зад Киев с военна и финансова подкрепа, колкото е необходимо. По време на онлайн заседание Володимир Зеленски отчете още, че последната масирана атака на Русия цели енергийната инфраструктура на Украйна и поиска санкции срещу Москва, които да засегнат именно този сектор и ограничават приходите от продажбата на руски петрол и природен газ чрез таван на цената им.

Зеленски отхвърли и възможността за преговори с руския президент Владимир Путин. "Самият той отхвърли диалога въпреки нашите опити за мирни преговори през годините", каза той и допълни, че този руски лидер "говори с ултиматуми и терор над целия свят".