Тихата външнополитическа позиция е изненадващо добра за Америка

Отговорът на Америка на предполагаемия руски ракетен удар срещу Полша през ноември е пример за това как тя трябва да подхожда. Пренебрегвайки камикадзе исканията за активиране на чл. 5 (за колективната отбрана) на НАТО, Джо Байдън и неговите съюзници тихо анализираха фактите и откриха, че ракетата е дошла от Украйна. Нямаше прибързани заключения или политика на ръба. Заглушаването на вечните ястреби във Вашингтон трябва да бъде основно правило за начина, по който Америка прави външна политика, пише колумнистът и редактор за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Разбира се, това e противоестествено за страната. Най-войнственият президент на Америка, Теди Рузвелт (на поста в периода 1901-1909 г. – бел. прев.), искаше САЩ да говорят тихо, но да носят голяма тояга. Това, което изпъкна, беше първата половина от сентенцията му, тъй като тя беше толкова в противоречие с характера на една нация, която дори тогава имаше за цел да оформи света по свой образ. Да искаш другите да бъдат като теб е агресивен импулс, дори когато е добронамерен.

Наръчникът за това как трябва да действа Америка е написан през последните ú провали и по-малко празнувани успехи.

От Виетнам до Ирак, САЩ се представяха най-зле, когато се опитваха да наложат резултати на другите. Тенденцията да гледа на света в черно и бяло често пречи на САЩ да видят реалността пред себе си. Бунтът във Виетнам не беше домино в комунистическа игра. Това беше антиколониална борба. Ирак на Саддам Хюсеин не беше партньор на Ал Кайда. Това беше просто поредният разбойнически режим. Афганистан никога нямаше да бъде прекроен по нечий образ.

Този често повтарящ се неуспех да се разбере света такъв, какъвто е, намалява способността на Америка да го прекрои. Ето защо Украйна представлява толкова ценен казус. Списъкът със задачи на Байдън във външната политика беше изцяло свързан с Китай, а не с Русия. Президентът на САЩ направи всичко по силите си, за да уталожи параноята на Владимир Путин, като беше домакин на галеща егото му среща на високо равнище в Женева, няколко месеца след като встъпи в длъжност – и няколко месеца преди руската инвазия. Целта беше Москва да бъде извадена от списъка с притеснения, за да може Америка да завърши фокусирането си към Азия.

Не стана, както бе планирано. Но косвеният ефект от нападението на Путин срещу Украйна беше да извади най-прагматичното от Америка - реагирайки на враждебни действия вместо да ги инициира. Въпреки че би било разумно Байдън да избягва прословутата фраза „ръководене в сянка“, това е, което САЩ всъщност правят. Войната явно се води от украинския президент Володимир Зеленски. Америка играе ролята на главен интендант, доставчик на разузнавателна информация и дипломатически лидер. Условията, при които войната ще приключи, също ще бъдат определени от Зеленски, въпреки че на практика САЩ ще имат решаваща дума.

Твърде рано е да се прецени цялостното въздействие. Но успехите на Украйна досега се дължат на тихата и последователна решителност на Америка. Това са качествата на една ефективна съвременна суперсила. Те са много различни от бомбастичността в сънищата на ястребите. „Специалната военна операция“ на Русия може да е уникална, но отговорът на Америка има характеристики, които трябва да се прилагат по-широко. Две от тях се открояват.

Първата е, че партньорите на Америка предпочитат този подход. Те рядко се страхуват, че Вашингтон ще бъде твърде мек. Тяхната загриженост е за свръхобхвата на САЩ. Същото важи с двойна сила за колебаещия се вот на континенти като Африка и Южна Америка.

Голяма тревога предизвика очевидното безразличие към агресията на Русия на глобалния юг, който се въздържа да я осъди в ООН и отказва да се съобрази с водените от САЩ санкции. Третирането на глобалния юг като безчувствен или безотговорен обаче е неправилно. Останалият свят помни американската инвазия в Ирак и погрешните стъпки след 11 септември. САЩ все още плащат цената за безразсъдното си поведение. За разлика от това, никоя страна няма да възнегодува от последователната подкрепа на Америка за правото на Украйна да съществува.

Втората характеристика е, че САЩ трябва да пренастроят подхода си към Китай. Стратегията на Байдън е да представи света като борба между автокрацията и демокрацията. Това смущава хората, тъй като звучи като вида манихейска рамка, която вкара Америка във войни по неин избор. То излъчва сигнал, че Вашингтон няма търпение да направи нещо, дори ако ситуацията не го изисква.

Провалите на великите сили често касаят бъркането на проактивността с контрола. В действителност превантивното действие често е най-бързият начин да загубите контрол. Джордж Буш-младши, подобно на Путин, е живото доказателство за това. Един икономически функционер веднъж каза: „Планът е по-добър от липсата му“. Във външната политика по-често е обратното. Байдън нямаше план за Украйна. Опасението е, че Америка има план за Китай.