Нидерландия бе с много висок скептицизъм към нашите интеграционни усилия и политики от самото начало. Още преди влизането ни в Европейския съюз нидерландски дипломати ме съветваха, че България трябва да направи по-голямо усилие на терена на Нидерландия, за да промени общественото мнение за себе си. Това каза проф. Здравко Попов, философ и дипломат, в предаването"Клуб Investor” по Bloomberg TV Bulgaria.
"Общественото мнение там трайно е свързано с негативно отношение към България, поставящо под въпрос европейския статус на страната ни. Даваха съвети – поработете малко с нашите медии, поработете малко с нашите граждани, защото това ще има значение за бъдещите интеграционни усилия на България. Но ние не поработихме, а посолството ни в Хага е едно от най-малките, които имаме в Европа. В този смисъл и ние носим своеобразна отговорност за това, че макар още преди 20 години да разбрахме, че Нидерландия е специфична страна със специфично отношение към нас, не положихме достатъчно усилия в тази област", отбеляза Попов.
Нидерландците дадоха ясно да се разбере, че нямат нищо против Румъния и че ако Румъния може да се раздели от България, те биха подкрепили румънското членство в Шенген, допълни гостът.
„Затова е важно да бъдем проактивни в тези точки на Европа, а и в глобалния свят, където сме уязвими и където има силно скептично отношение към нас”, изтъкна Попов.
По думите на събеседника политическата ситуация у нас е патова, а ключът се държи от двете партии – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната”. Ако една от двете партии не се съгласи да играе с другата партия, няма как да има правителство.
„Виждаме, че партиите са в някакъв смисъл капсулирани относно възможността да постигнат разумен компромис. При тази ситуация по-реалистично и по-логично изглежда да се отиде на избори”, допълни той.
Коментирайки развитието на войната в Украйна, събеседникът каза, че се забелязват две неща. Първо, според сателитни снимки руската армия се окопава и изгражда серия от военни инсталации около транспортни и естествени маршрути – реки, мостове, езера, което говори, че войната ще продължи и все повече започва да изглежда като дългосрочен проект. Второто нещо, което анализаторите коментират е, че войната придобива все повече тотален характер и все едно става дума за завладяване на цялата територия на Украйна. В този смисъл опасенията, че Киев ще бъде продължително обсаден отново и атакуван непрекъснато, са логично продължение на това, което виждаме.
„Тази война има по-големи цели, свързани с някакво пренареждане на света. Забелязваме симптоми за това от доста години, когато започна да се разпада т.нар. глобален консенсус. До голяма степен това, което в момента виждаме в света, е конфликт между победителките от Втората световна война. Съответно всички страни, които кръжат около една или друга победителка във Втората световна война, също са въвлечени в това напрежение. Следователно целият свят в момента е в много тревожно и рисково състояние ”, каза Попов.
Видео с целия разговор гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на „Клуб Investor” може да гледате тук.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Защо технологичният свят смята, че американската мечта умира?
Защо следващите изтребители Dassault Rafale може да бъдат построени в Индия?
Как забавените доставки от САЩ засягат японските сили за самоотбрана
Как правилно да четем етикетите на храните?