ЕС ще инвестира в „инфраструктурата за управление на границите"

С настъпването на зората в Брюксел се появи ясна формулировка: постигнато беше съгласие за незабавно мобилизиране на „значителни средства от ЕС" за „инфраструктурата за управление на границите". С други думи, за финансиране на нови охранителни съоръжения, камери и прожектори по границите на Европа. И вероятно също така - макар че 27-те държавни и правителствени ръководители не го казаха в заключителната си декларация - стени и огради. „Ще предприемем действия за укрепване на външните ни граници и за предотвратяване на незаконната миграция", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това е повратна точка в миграционната политика на континента.

Това беше най-важната тема на специалната среща на върха на Европейския съвет, която приключи около три часа сутринта в петък: миграцията. Защото броят на незаконните преминавания на външните граници на ЕС напоследък е по-висок от когато и да било от 2016 г. насам - годината на бежанската криза. На предишни срещи лидерите многократно отлагаха темата. Позициите им се разминаваха твърде много, а шансовете за постигане на споразумение бяха твърде малки. Сега трябваше да се справят с това, защото натискът ставаше твърде голям, предава Die Welt. 

По данни на агенцията за управление на границите Frontex през миналата година 330 000 души са влезли в ЕС „незаконно", често през Средиземноморието и Западните Балкани. Това представлява увеличение от 64% в сравнение с 2021 г., което е далеч под рекорда, поставен през 2015 и 2016 г., когато в ЕС пристигнаха 1,8 милиона мигранти. Независимо от това в момента Европа изглежда е изправена пред още по-голямо предизвикателство, отколкото преди седем години, когато към нея се прибавиха четири милиона бежанци от Украйна.

И така, как може да се отговори на това предизвикателство? В заключенията си държавните и правителствените ръководители призовават Европейската комисия да „финансира действия на държавите членки, които пряко допринасят за контрола на външните граници на ЕС". Те призовават за средства за „инфраструктура за управление на границите" и за „технологии за наблюдение, включително въздушно наблюдение, и оборудване". Всичко това означава, че ЕС скоро трябва да похарчи милиони евро, а може би и милиарди, за да подобри външните си граници.

И все пак оградите и стените са щекотлив въпрос. Някои европейски лидери са против тях. А ЕК, която управлява бюджета на ЕС, досега е отказвала да финансира такива инсталации. Според брюкселския орган това би било нарушение на демократичните ценности и правата на човека.

Ръководителят на правителството на Люксембург Ксавие Бетел предупреди по време на срещата на върха, че новите крепостни стени ще превърнат Европа в крепост. „Би било срамно," казва Бетел, „ако в Европа се построи стена с европейските звезди“.

По време на срещата на върха Германия, заедно с Люксембург, Португалия и Испания, искаше да избегне твърде строги формулировки в заключителната декларация. Германският канцлер Олаф Шолц насърчи в Брюксел законните канали за „трудова миграция". Според него Европа трябва да има „общ интерес да гарантира, че тези, които са ни необходими за нашите пазари на труда, също ще идват тук".

На практика решението вероятно ще функционира по този начин: Комисията финансира обекти за охрана, камери, прожектори и безпилотни летателни апарати, с което ще освобождава средства от националните бюджети за огради, стени и бодлива тел. Така че властта в Брюксел вероятно ще плати за бариерите по границите на Европа, но само косвено.

Точно този механизъм беше основно искане на няколко държави, най-вече на Австрия. Канцлерът Карл Нехамер многократно бе призовавал за това. „Ще трябва да се осигурят средства", каза той малко преди срещата на върха. „Дали едни казват ограда, други - техническа инфраструктура - решаващото е, че на България ще се помогне“, каза той. 

България, която е вратата към Европа за много мигранти, вече издигна 130-километрова ограда. Само за разширяването на това гранично укрепление Нехамер настоява за два милиарда евро. Австрия блокира присъединяването на България към Шенгенското пространство поради увеличения брой незаконни преминавания на границите и е подкрепяна в това отношение от Нидерландия.

Никой друг въпрос не е разделял толкова много държавите от ЕС, колкото миграцията. Франция разкритикува Италия, защото правителството там отказва достъп на спасителен кораб с мигранти, който в крайна сметка акостира във френското пристанище Тулон. Австрия обвини Унгария, че не е регистрирала мигрантите, преминаващи през страната. Министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте заяви, че България пуска мигранти да преминават границата срещу подкуп от 50 евро.

Има много спорове, защото страните са неравностойно засегнати. Особено голям брой мигранти пристигат в Австрия, където броят на молбите за убежище се е увеличил със 172% за една година. В Испания увеличението е 79%, а в Италия - 54%. От друга страна, в Германия през 2021 г. молбите за убежище са били само с 19% повече.

Ето защо ЕС затяга и политиката си за предоставяне на убежище. В бъдеще депортирането на отхвърлените кандидати ще става по-бързо, а страните, от които идват мигрантите, ще бъдат подложени на натиск. В заключителната декларация на Европейския съвет например се предвижда възможността за „въвеждане на ограничителни визови мерки по отношение на трети страни, които не сътрудничат в процеса на репатриране“.