Аджай Банга: Ръководенето на Световната банка ще бъде кулминацията на професионалния ми живот

Крайната бедност оставя хората в глад, без жилище или медицински грижи, лишавайки ги от достойнство. Липсата на възможности няма място в свят с ресурси и технологии, на които много хора се радват в изобилие. От създаването си преди почти осем десетилетия Световната банка изигра трансформираща роля в повишаването на жизнения стандарт във всяко кътче на земното кълбо. Но докато се сблъскваме с нарастваща бедност и криза след криза – от пандемия, през конфликт, до опустошенията на променящия се климат – необходимостта от високоефективна банка е по-спешна от всякога, пише за Financial Times Аджай Банга, роден в Индия американски бизнесмен, който е номинацията на САЩ за президент на Световната банка.

Сега институцията трябва да еволюира, за да адресира предизвикателства, които нейните основатели не са могли да си представят - с ясното разбиране за това как тези приоритети се пресичат. Изменението на климата, пандемиите и принудителната миграция подкопават прогреса за същите хора, за които усилията за развитие са от полза. Задачите, които стоят пред нас, се преплитат. Техният мащаб означава, че нито една институция не може да се справи сама.

Трябва да се възползваме от този момент, за да превърнем тези предизвикателства в по-големи възможности за най-уязвимите. Постигането на амбициозни климатични цели не означава жертване на развитието или приобщаващия икономически растеж. Новите технологии могат да помогнат за излизане от траекторията с вредни емисии от миналото - нещо, което наскоро видях в Кения, която генерира огромната част от енергията си от възобновяеми източници.

Публично-частните партньорства и инвестициите позволиха възобновяемата енергия да стане разходно ефективна. Сега трябва да инвестираме в развитие на инфраструктура, селскостопанска производителност, продоволствена сигурност и разширяване на корабоплаването и транспорта с камиони по устойчив и екологичен начин. Трябва да се съсредоточим особено върху отключването потенциала на младите хора, по-специално в глобалния юг. Те заслужават икономически възможности и произтичащия от тях оптимизъм за подобряване на живота им и техните страни.

Световната банка може и трябва да играе критична роля като умножител на силата при координирането на глобалните действия. Нейният талантлив персонал върши жизненоважна и често невъзпята работа всеки ден. Мащабът на инвестициите, необходими за борба с неравенството и климатичните промени, както и за повишаване на производителността и растежа, е от порядъка на много трилиони долари всяка година. Банката трябва да се основава на препоръките на Рамката за капиталова адекватност на Г-20, за да използва всеки долар, който има. Но ако работи самостоятелно, няма да постигне това, което се изисква. Всички международни банки за развитие трябва да работят в синхрон, за да увеличат максимално въздействието.

Ще се изисква и още. Частният сектор, с неговия капитал и иновации, ще бъде ключов, както и партньорствата между правителствата, гражданското общество и частните предприятия, които се нуждаят от укрепване. Банката може да използва технически познания, политическа подкрепа и финансиране, за да служи като катализатор за мобилизиране на частния сектор за справяне с тези предизвикателства.

Управлението на това ще изисква умения, които вярвам, че ми е дал моят опит. В частния сектор съм ръководил организации по целия свят с десетки хиляди служители и тясна ангажираност с публичния сектор. Постигнах амбициозни цели, които изискваха от мен да трансформирам екипи, за да се отговори на изискванията на един постоянно променящ се свят. Събрах правителства и бизнес, за да осигуря над 4 милиарда долара като ангажименти за инвестиране в икономически възможности в Централна Америка и консултирах инвестиционен фонд, който насочи над 800 милиона долара в авангардни зелени технологии, включително в развиващите се страни. Вярвам, че точно от това се нуждае Световната банка в този критичен момент.

Ефективното ръководене на банката също изисква дълбоко разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени страните и хората. В момента съм на обиколка, за да се срещна с държавни служители, експерти по развитие, организации на гражданското общество и предприемачи, за да чуя тяхната визия за бъдещето на институцията. В Кот д'Ивоар и Кения имах привилегията да чуя тези, които са се възползвали от работата на Световната банка. Жителите на Абиджан (най-големият град в Кот д'Ивоар – бел. прев.) ми казаха, че животът им е бил преобразен от инвестиция в разширяване на достъпа до електричество. Млади предприемачи в Найроби (столицата на Кения – бел. прев.) ми показаха как се възползват от експертен опит и финансиране, за да основат стартъпи за чисти технологии.

Възможността да ръководя Световната банка ще бъде кулминацията на професионалния ми живот. Израснах в Индия в семейство от средната класа. Получих добро образование и научих стойността на упоритата работа. Но твърде много хора не получават възможностите, които аз имах. Всички граждани на света заслужават шанс да подобрят живота си. Трябва да предложим на хората - и на държавите - възможностите, от които се нуждаят, за да успеят, така че всеки да може да почувства тласъка на ръката на късмета.