Проблемите на либерализма са проблеми на успеха

Ако живеете в богата страна, при равни други условия е по-вероятно да живеете сами, да страдате от депресия или тревожност и по-малко вероятно да имате деца.

Едно движение, което смята, че има решение на тези проблеми, е националистичният консерватизъм. Неговото послание е, че политиците трябва да защитават конституционните, културните и религиозните традиции на съответната страна.

Национал-консерваторите са прави за едно нещо: повечето от проблемите, с които се бори богатият свят, са проблеми на успеха. Те варират от сравнително незначителни неудобства като задръствания и претъпкани влакове до екзистенциални заплахи като изменението на климата и изкуствения интелект.

Но трудността за национал-консерватизма и други популистки движения е, че справянето с тези проблеми е трудно, отчасти защото те са толкова обвързани с неща, които искаме да запазим, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш.

Един пример са нарастващите разходи за здравеопазване в богатия свят. Повечето държави с високи доходи имат рекорден брой хора над 65 години, като техните граждани по-рядко умират от инфаркти или инсулти. Неизбежно това означава по-високи разходи за здравеопазване, но никой не иска да се върне към епохата, когато сърдечно-съдовата медицина бе по-малко ефективна.

Има социални проблеми, чиито причини също са проблеми на успеха: депресия, безпокойство и спад на раждаемостта. И тук национал-консерваторите не грешат много. Имаме постоянни доказателства, че посещението на религиозни мероприятия корелира положително с по-голямото удовлетворение от живота. Но доказателствата сочат, че с повишаването на образователното ниво нараства и атеизмът.

Не казвам, че няма високообразовани и икономически успешни религиозни хора, уточнява авторът. Нито трябва лесно да приравняваме атеизма с по-високи нива на либерализъм и антипопулизъм. Големите градове на Обединеното кралство бяха в по-голямата си част противници на Брекзит, въпреки че са по-религиозни от селските райони или малките градове.

Въпреки това, най-общо казано, трябва да приемем, че тъй като хората и местата стават по-добре образовани и по-напреднали в технологично отношение, те ще стават по-светски и ще получават по-малко социални и психически ползи за здравето от религията.

Подобна история може да се види и при спада на раждаемостта. Повечето страни в богатия свят имат раждаемост под нормата на заместване - 2,1 деца на жена. Отново, това е проблем на успеха: жените имат по-големи икономически възможности, разводът е по-лесен и хората имат по-добър достъп до и по-малко законови бариери пред контрацепцията, както преди, така и след зачеването. Но това си има цена: спадащата раждаемост означава свиване на населението и засилва икономическия натиск върху застаряващите общества.

За национал-консерваторите решението за недостатъците на секуларизма е повече религия; а противодействието срещу спада на раждаемостта е в по-големите субсидии за „традиционните“ семейства и стигматизирането на хората, чийто начин на живот е извън нормата за двама родители.

Има много възражения срещу този стил на политика, но пък и той не работи непременно. Унгария, една от лабораториите на националния консерватизъм, все още има раждаемост под коефициента на заместване, въпреки че дава на семействата субсидии за закупуване на нови домове, както и други данъчни облекчения.

Независимо от това либералите трябва да помнят наличното прозрение в сърцето на националистичния консерватизъм: лошото психично здраве, самотата, социалната изолация и намаляващото население са истински проблеми.

Един често разискван либерален отговор на намаляващото население е просто увеличаване на имиграцията, което работи в краткосрочен план. Но държави като Обединеното кралство, които се справят добре с интегрирането на мигранти, бързо установяват, че децата на имигрантите изпитват и се борят със същия проблем като тези, които са били в страната от поколения. Британците от етническите малцинства са средно по-религиозни от белите британци, но смесените деца на двете групи са по-либерални и е по-вероятно да бъдат „без религия“, отколкото всяка друга група в Обединеното кралство.

Да не се тревожите за спада на раждаемостта в богатия свят през 2023 г., защото можете да решите проблема чрез имиграция, е малко като да сте били спокойни за изменението на климата през 1970 г., защото никой в развиващия се свят е нямало да си купи втора кола. Сега първото е вярно, но няма да остане така за дълго.

Рано или късно проблемите на успеха на богатия свят ще станат универсални. Нашите трудности при справянето с климатичните промени и други по-ранни проблеми на успеха трябва да накарат либералите да се съсредоточат повече върху опитите да намерят решения на новите проблеми, преди те да се превърнат в глобални предизвикателства, завършва Буш.