Недовършените отношения между ЕС и Великобритания

Скорошната договорка Обединеното кралство да се присъедини към изследователската програма на Европейския съюз (ЕС) Horizon довършва започнатото в споразуменията, управляващи излизането на Великобритания от съюза - поне в тесен смисъл. В по-широк смисъл „недовършена работа“ е подходящото определение за това как отношенията ще продължат да се развиват, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Като за начало, условията за правата на риболов, търговията с електрически превозни средства и достъпът до финансовия сектор трябва да бъдат актуализирани през следващите няколко години. И това е само заложеното в съществуващите споразумения. С уреждането на Horizon вниманието в британския политически дебат продължава да се върти около по-широкото бъдеще на отношенията между ЕС и Обединеното кралство. Назряващият въпрос е как (и кога) забележителният проевропейски завой в британското обществено мнение ще предизвика нови политически решения.

Сравнете това с мълчанието в ЕС и неговите страни членки за това какви биха могли да бъдат следващите стъпки спрямо Обединеното кралство. Тишината не е плод на стратегия; това просто не е въпрос, върху който някой мисли - поради няколко отлични причини.

Едната е, че няма смисъл да се мисли за това без фундаментална промяна в политиката на Обединеното кралство. Може би едно лейбъристко правителство, ръководено от сър Киър Стармър, ще търси по-тясна форма на асоцииране, въпреки усилията му да накара избирателите да вярват в обратното. Но дотогава ЕС няма какво да решава, освен да управлява отношенията такива, каквито са.

Освен това ЕС има по-важна работа. Нападението на Русия срещу Украйна и нейната енергийна война срещу Европа, отношенията с Китай, зеленият преход и други приоритети изместват един труден (но преди всичко безвреден) съсед извън дневния ред.

Въпреки че собствените грижи на съюза оправдават това относително пренебрегване, те все така ще трансформират това, което можем да наречем британския въпрос на ЕС, по радикален, макар и непреднамерен начин. Това, което ЕС прави по причини, които не са свързани с Обединеното кралство, все пак има отражение върху бъдещите отношения на блока с Великобритания. И те си заслужава да бъдат взети под внимание - не на последно място защото могат да включват предишни изключени възможности.

Политическата необходимост от приближаване на Украйна до и в крайна сметка във ЕС отвори въпроси, които бяха твърдо затворени, докато Обединеното кралство беше в процес на напускане. Помните ли „стълбата“ на наличните взаимоотношения на европейския преговарящ за Brexit Мишел Барние? Лидерите на ЕС сега сериозно обмислят много по-„прогресивни“ - т.е. фино офоромени - форми на асоцииране, въпреки че това мислене се отнася за страните, които се насочват към ЕС, а не излизат от него.

Мнозина питат например дали Украйна или други кандидатки биха могли да се възползват от някои предимства на членството, преди да се присъединят изцяло. Преди съм твърдял, пише авторът, че е напълно логично Украйна да се присъедини към Европейската асоциация за свободна търговия и чрез нея към Европейското икономическо пространство (ЕИП), което по същество означава единния пазар, като междинна станция към членство в ЕС.

Но може да отнеме време, за да се убедят всички страни от ЕС да приемат постоянно свободно движение за около 40 милиона украинци. Очевидно решение е първо да се отвори свободното движение на стоки, услуги и капитали. Това обаче означава отказване от принципа, че „четирите свободи“ на единния пазар са неделими - идея, която имаше толкова голямо влияние в преговорите за Brexit.

На следващо място са вътрешните трансформации на ЕС, които го правят по-интегриран както като обхват, така и като степен. Като обхват, тъй като много по-широки области на политиката - в рамките на енергетиката, отбраната, индустриалната стратегия, инструменти на външната политика като санкции, и дори фискални въпроси - станаха обект на вземане на решения на ниво ЕС. Като степен, поради стремежа да се направи това вземане на решения по-ефективно, с натиск за разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство.

Вземете Норвегия, чието членство в ЕИП е най-близкият стандартен модел за страна, която не е членка. Вътрешните събития в ЕС принудиха страната да търси редица допълнителни споразумения, за да се приведе в съответствие с блока. С други думи, дори 30-годишният договор за ЕИП, който „динамично“ инжектира нови правила за единния пазар в законодателството на Норвегия, не е достатъчен, за да отговори на задълбочаването на политическото сътрудничество на ЕС, което сега се простира далеч отвъд единния пазар.

И двете тенденции означават, че британският въпрос ще бъде много различен следващия път, когато възникне. Възможно е да има по-широко меню от отношения от това, което беше на разположение на Обединеното кралство между 2016 и 2020 г. Но ЕС също така ще бъде по-сплотено образувание в повече области, в които членовете обединяват своя суверенитет. Съюзът може да намери за полезно да бъде по-креативен по отношение на едно британско асоцииране, но винаги при свои условия. Обединеното кралство може един ден най-накрая да влезе в ролята на приемащ правилата с цел присъединяване към единния пазар, само за да открие че, както в случая с Норвегия, това вече не е достатъчно.