Подкрепата за Израел и защитата на палестинците не си противоречат

Голяма част от дебата около израелско-палестинския конфликт се върти около това на коя страна е човек - на израелците или на палестинците, дали Западът трябва да подкрепи Израел след клането от 7 октомври и дали правителството на Бенямин Нетаняху на свой ред не извършва зверства в ивицата Газа, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън. Според редица управленци във Вашингтон, Брюксел и други европейски столици обаче най-добрият шанс за предотвратяване на хуманитарна катастрофа в Газа е да се подкрепи Израел.

Това звучи парадоксално - дори лицемерно. Но за някои има логика. Много цивилни вече загинаха в Газа и предстоят още трагедии. ООН предупреждава за предстоящо бедствие.

Белият дом смята, че Джо Байдън ще бъде изслушан само тогава, когато прави публични изявления за необходимостта Израел да спазва законите на войната и да защитава живота на цивилните. Насаме политиците могат след това да притиснат Израел относно най-неотложните хуманитарни приоритети, като например възстановяването на електричеството и водата в Газа.

Този подход отразява реалистичното разбиране за израелското общество. Ако в този момент чужденците пристигнат в Израел с лекции, те няма да бъдат изслушани. Израелското правителство и по-широкото общество просто ще потвърдят мнението си, че трябва да изключат гласовете от един враждебен свят - и да се концентрират върху битката за собственото си оцеляване.

Много високопоставени европейски представители следват подход, подобен на американския. Европейските лидери, които пътуваха до Израел миналата седмица, установиха, че и Нетаняху, и президентът Исак Херцог са преместили кабинетите си в израелското министерство на отбраната в Тел Авив. Тъй като градът все още е подложен на спорадични ракетни атаки, някои дипломатически срещи на високо равнище са се състояли в бомбоубежището на ведомството.

Но решението да се покаже емоционална и стратегическа солидарност с Израел – дори докато той бомбардира Газа – е противоречиво в Европа. Посещението в Израел миналата седмица на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предизвика критики.

Муджтаба Рахман от групата Eurasia цитира високопоставен служител на ЕС, който обвинява Фон дер Лайен, че подкопава отношенията с глобалния юг, застрашавайки европейски заложници и дипломатите, давайки на Израел „картбланш“ в Газа. Подобни оплаквания се чуват и в Брюксел.

Всичко това са разбираеми опасения. Но те не са стратегия за убеждаване на Израел да прояви сдържаност. Фон дер Лайен, подобно на американците, вярва, че Западът трябва да започне с вслушване в израелците.

САЩ смятат, че има някои ранни признаци, че политиката им може да донесе дивиденти. Израел обяви през уикенда, че водоснабдяването на южната част на Газа ще бъде възстановено - решение, взето по време на телефонен разговор между Байдън и Нетаняху (двамата се срещат днес в Израел - бел. прев.) Америка също така посочва отварянето на безопасни маршрути за цивилните в Газа, които Израел казва, че ще се въздържа да бомбардира през определени часове. Администрацията на Байдън не вярва – въпреки говоренето в израелските социални мрежи и изявленията на някои политици – че правителството на Нетаняху планира да прогони всички палестинци от Газа в Египет.

За мнозина на Запад всичко това ще звучи като вбесяващо мек отговор на смъртта и разрушенията в Газа. Но макар че много по-строгото осъждане на Израел може да предостави възможност за изразяване на възмущение, то едва ли ще направи много за страдащите палестинци.

В краткосрочен план Израел е добре въоръжена страна, която вярва, че се бори за своето оцеляване. Тя няма да бъде спряна от резолюция на Европейския парламент или Общото събрание на ООН.

В по-дългосрочен план Западът е дълбоко разделен по отношение на израелско-палестинския конфликт – твърде разделен, за да може движението за „бойкот, лишаване от инвестиции и санкции“ (BDS), насочено срещу Израел, да постигне реален напредък. То ще спечели нови последователи заради случващото се в Газа, но групата, която страстно вярва в правото на Израел да се защитава, също ще набъбне, поради това, което направи "Хамас". Идеята, че ЕС или САЩ някога ще постигнат консенсус за изолиране и бойкот на Израел, е дълбоко нереалистична.

Съчувствието към невинните хора, страдащи и от двете страни на този конфликт, не е просто моралната позиция. Това е и единственият практически път напред, завършва Ракмън.