Източна Хърватия може да се окаже добър пример за решаване на конфликта в Газа

Трето, мисията бе една от малкото в миротворческата история на ООН, която имаше пълна власт за администриране на територията, а не само да действа по преценка на страната домакин. Целта бе да се предаде контролът на хърватските власти в края на преходния период, но как да се стигне дотам бе решение на екипите на ООН на терен. Междувременно мисията управляваше местни служби, като запази – вместо да прочиства – функционерите на бунтовническите сръбски сили. Беше открит масов гроб, обвинени военнопрестъпници бяха преследвани от закона и в един случай арестувани.

Четвърто, мисията имаше свои собствени полицейски сили и се доказа като политически веща. Използва нетърпението на хърватското правителство да си върне контрола върху региона, за да задейства деликатни въпроси като издаването на паспорти и документи на етническите сърби. UNTAES също така използваше радиото и срещи с гражданите, за да обясни ролята си и да получи обратна връзка.

Хърватската територия е много по-голяма от 140-те квадратни километра на Газа, но има по-малко население преди войната от 550 хил. души, което до 1996 г. се свива до 194 хил. души. И е наводнено от оръжия. Войниците са разоръжени и демобилизирани, но вместо да се опита да отнеме оръжията на изплашените цивилни със сила, мисията въвежда програма за обратно изкупуване, събирайки около 10 хил. пушки, 7 хил. противотанкови ракети, 15 хил. гранати и около 2 млн. парчета муниции.

На последно място, съставът на силите от съществено значение. Сърбите имат доверие на руските миротворци; големият неруски контингент пък гарантира връщането на хърватите, а американският дипломат, поставен да отговоря за преходната администрация, даде на хърватското правителство спокойствието, че мисията ще се придържа към целите си.

Дори много от местните сърби видяха, че UNTAES подобрява сигурността им. Нямаше голямо върховенство на закона, докато територията беше под контрола на бунтовниците, и съществуваше постоянен страх, че завръщащата се хърватска полиция ще се опита да си отмъсти. Това е ситуация, която не се различава от тази в Газа, където „Хамас“ управлява брутално репресивно.

UNTAES не е идеален модел за Газа, която е далеч по-трудна и експлозивна задача, появила се в едно по-сложно от геополитическа гледна точка време, за разлика от 90-те, доминирани от САЩ. И докато сръбските бойци бяха приели победата по времето, когато UNTAES пое контрол и въпросът за политическия статут на Източна Славония беше решен, то „Хамас“ е по-малко вероятно да се разоръжи, а въпросът за палестинската държава остава до голяма степен спорен.

И все пак уроците са, за да бъдат прилагани, напомняйки, че това дали частите на ООН са силни или слаби не зависи от бюрократите в институцията, а от страните членки на Съвета за сигурност. Преходните сили трябва, на първо място, да бъдат тежко въоръжени и да имат ясен мандат, че могат да използват тези оръжия, ако бъде необходимо, пише Чемпиън. Те трябва да имат пълна административна власт върху територията, както и ясен план за прилагане и времева рамка за изпълнение. При липса на уреждане на териториалния въпрос трябва да има най-малкото надежден обществен ангажимент за преговори, които биха могли да доведат до такъв. Силите трябва да са съществени, включително с обучена полиция и съставът им трябва да бъде избран внимателно, за да е сигурно, че местните имат доверие на миротворците, а Израел на ръководството им. Всичко това е трудно, но може да бъде постигнато и то от ООН, защото вече веднъж бе направено.