Капанът на корупцията: Как Европа направи крайната десница велика отново

Европа ще премине през своята най-важно изборна година в историята си и ясно се вижда възхода на крайната десница навсякъде. За това има различни фактори. В зависимост от партията и държавата това може да са рязко нарастване на миграцията, негодувание от начина, по който партиите от властта управляваха пандемията, подкрепата на Европейския съюз (ЕС) за Украйна, опасенията относно войната в Газа.

Има и друг мощен двигател който далеч по-рядко се обсъжда: вълната от корупционни скандали, заляла основните политически партии в Европа в последните години. Това осигури плодотворна почва за крайнодесните партии, които представят системата като безнадеждно крива и проектирана да вреди на обикновените хора.

Повечето крайнодесни партии обаче имат свои собствени проблеми с корупцията и подкупите, гласоподавателите са склонни да прощават повече за техните престъпления, често защото смятат цялата политическа класа за ненадеждна. Отделно избирателите са привлечени от често радикалните (макар и нереалистични) предписания на партиите за решаване на политически проблеми.

Австрия вероятно ще направи най-рязък завой вдясно заради Партията на свободата (FPÖ) - група, основана през 50-те години на миналия век от бивш генерал от SS. Аферата Пилначек бележи само последния от поредица от скандали, които разкриха системната корупция в управляващата ÖVP. Това наля вода в мелницата на FPÖ, която се радва на комфортна преднина в проучванията на общественото мнение вече повече от година.

Предвид че през юни ще се проведат избори за Европейски парламент, както и парламентарни избори в Австрия през есента, възходът на крайнодясната партия може да окаже значително влияние върху политиката в Европа.

Австрия, по силата на своята история и позиция на кръстопътя на Европа, често е служила като полигон за политически движения. Тук например се заражда както политическият антисемитизъм, който вдъхновява Адолф Хитлер, така и ционисткото движение на Теодор Херцл.

Страната е и лаборатория за антиимигрантската крайна десница, която под ръководството на FPÖ е готова да запише една от най-големите си победи досега. Лидерът на партията Херберт Кикл – твърд десен идеолог, се зарече да спре както присъединяването на Украйна към ЕС, така и санкциите, които блокът наложи на Русия. Той смята премиерът на Унгария Виктор Орбан за свой основен ролеви модел и двамата може много скоро да се окажат в Съвета на ЕС.

На мащабен митинг, който скоро се състоя в Грац, Кикл призова за „ЕС на отечествата“, като обеща да „защитава интересите на Австрия“ заедно със съюзници като унгарския лидер.

Кикл излезе пред събралото се множество, заело дълги маси в бирария в Грац, на фона на фойерверки и тематичната музика от филма „Херкулес“. По време на едночасовото му обръщение публиката, част от която облечена в традиционни алпийски облекла, скандираше „Херберт, Херберт!“.

„Те не могат да ни спрат!“, възкликна Кикл по време на речта си. Той освен това описва настоящия канцлер на ÖVP Карл Нехамер като „ходещ мъртвец“.

ÖVP на Нехамер в момента е на трето място след FPÖ и Социалдемократите (SPÖ) и личният му рейтинг е сред най-ниските, регистрирани някога за канцлер. Повече от 60% от участниците в скорошно проучване казват, че му нямат доверие.

Нехамер е вторият човек на поста, след като Себастиан Курц подаде оставка през 2021 г., и има ограничен политически опит. Последните кампании на неговите имиджмейкъри за укрепване на репутацията му се провалиха. Репутацията му беше допълнително подкопана през септември след пускането на видеозапис от парти в Залцбург, където той предлага бедните хора да отидат в McDonalds, ако искат топла храна за децата си.

Инерцията на Херберт Кикл създава голямо безпокойство за Европа: категорична победа на FPÖ може да подхрани подкрепата за нейната германска сестринска партия, „Алтернатива за Германия“ (AfD), която вече е на второ място в допитванията с около 20% подкрепа.

Корупцията и политиката винаги са съществували ръка за ръка, но темата придобива нова актуалност, тъй като скандалите разтърсиха много от доминиращите някога центристки партии в Европа от Франция до Италия и Гърция. Някои от тях са тласнати на ръба на изчезването.

След години на разследвания и съдебни преследвания за корупция, вкл. срещу бившия президент на Франция Никола Саркози, някога доминиращият десен център във Франция завърши с по-малко от 5 процента от гласовете на първия тур на президентските избори през 2022 г. В Испания дясноцентристката Народна партия (ПП) все още страда заради мащабно дело за корупция, което доведе до осъждането на 29 души, включително висши партийни служители, през 2018 г.

Проблемът е още по-остър в Централна Европа, където културата на корупция сред водещите политически сили в страни като Чехия например подхрани възхода на популисти като Андрей Бабиш, който спечели властта с обещание да прочисти системата. През 2017 г. обаче самият той беше разследван за измами.