Уроците на Наполеон, които Тръмп трябва да помни

Доналд Тръмп се радва на управление в САЩ, подобно на това на Наполеон Бонапарт във Франция. Точно както Наполеон унищожава своите якобински опоненти отляво и своите роялистки претенденти отдясно, президентът на САЩ напълно разгроми както левите си демократически съперници, така и стария републикански естаблишмънт, пише Wall Street Journal.

След като Наполеон завладява Франция, той поема на пътешествие с бляскави военни техники и нестандартна (и безскрупулна) дипломация, побеждава и разбива коалиция след коалиция. След битките при Аустерлиц и Йена, той се превръща в най-могъщия европейски владетел след Карл Велики.

Подобно на Наполеон, Тръмп инстинктивно разбира динамиката на властта. Контролът върху вътрешната политическа сцена му позволява да концентрира повече власт от всеки друг от своите предшественици в мирно време. Тази концентрация от своя страна му позволява да провежда външна политика, без да поглежда през рамо към Конгреса. Това, според Тръмп, ще му осигури поредица от външнополитически триумфи, които ще засилят имиджа му и следователно властта му у дома.

Тръмп е по-малко военно настроен от Наполеон, но не е по-малко амбициозен. Въпреки заплахите, които отправя към Гренландия и Канада, републиканецът не се стреми да реши вътрешните си проблеми, започвайки чуждестранни войни. Тръмп – макар и подобно на Наполеон да е завършил военно училище – би предпочел да бъде известен като миротворец, отколкото като военачалник. Той не иска да завладее света, но много би искал да го наставлява.

Подобно на императорите, които искат чуждестранните варвари да признаят върховенството на Китай чрез ритуализирани прояви на уважение в императорския двор, американският президент иска чуждестранните владетели да му демонстрират уважение. Където и да настъпи мир, независимо дали в Газа, Украйна, Кавказ, Конго или Кашмир, той иска да си припише заслугата. По отношение на изменението на климата, глобалното данъчно облагане и търговията Тръмп разкъсва старите правила и ги заменя със свои. Подобно на Наполеон, Тръмп се надява, че неговите триумфи във външната политика ще засилят популярността му у дома.

Сега, подобно на Наполеон, когато се среща с цар Александър I в Тилзит през 1807 г., Тръмп се опитва да сключи голяма дипломатическа сделка с Русия без никакви досадни европейци на масата за преговори. Точно както Наполеон отстранява европейските кралски особи като пруската кралица Луиза в Тилзит, Тръмп държи председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен на една ръка разстояние.

Постигането на съгласие с Русия е от решаващо значение и за двамата владетели. Тръмп ухажва Владимир Путин в обичайния си груб стил. От една страна, републиканецът предлага на Русия широки отстъпки и възобновяване на икономическите отношения със Запада в замяна на компромисен мир. От друга страна, той показва на Кремъл колко неприятна може да бъде враждата с Америка. Решението на президента да наложи мита върху вноса от Индия, ако тя продължи да внася руски петрол, е пряка заплаха за това, което е останало от руската икономика. Целта е също така да се каже на Кремъл, че Америка е сериозна в намеренията си. Помрачаването на отношенията с важен партньор като Индия не е нещо, което Вашингтон прави лекомислено. Белият дом се надява, че Владимир Путин ще приеме митата срещу Индия като доказателство, че Тръмп наистина е отегчен от театъра на Москва. Междувременно, сключването на мирно споразумение между бившите съветски републики Армения и Азербайджан демонстрира способността на Америка да оформя събитията в задния двор на Русия.

Наполеон сключва сделка в Тилзит, но това не го прави щастлив. Ако Тръмп е мъдър, той ще се вслуша в уроците от падането на Наполеон. Неуморният стремеж на френския император за надмощие го вкарва в капан. Изискванията, които отправя към други държави, са толкова сериозни и той толкова често променя приоритетите си и нарушава стари сделки, за да сключи нови, по-добри, че противниците на Наполеон в крайна сметка отказват да преговарят с него. След като Наполеон окупира Москва, Александър I вярва, че компромисът с френския владетел ще застраши трона. Той отказва да сключи сделка. Наполеон, неспособен да постигне победата, за която копнее, е принуден да се оттегли. Докато френският владетел се опитва да укрепи властта си, страни като Прусия и Австрия, които той преди това побеждава и принуждава да се съюзят с него, се обръщат срещу отслабената Франция и ускоряват края на империята на Наполеон.

Това е заплахата, пред която е изправен Тръмп, докато се стреми към звездите. Докато нещата вървят добре за него, опонентите му ще прекланят глава, а смирени чуждестранни емисари ще се тълпят пред Белия дом. Преддверието на имението му в "Мар-а-Лаго" ще гъмжи от корпоративни ръководители. Но ако Тръмп претърпи неуспехи, настроението бързо ще се промени.