Имат ли САЩ реална стратегия срещу Китай?

Докато президентите на САЩ и Китай се готвят да се срещнат в кулоарите на икономическа среща на върха в Южна Корея – среща, която може и да не се състои – някои стратези по външна политика във Вашингтон са не само притеснени, но и ужасени. Двете най-могъщи държави на планетата изглеждат решени да водят икономическа война, която може да доведе до взаимното им унищожение. И поне една от двете изглежда няма план и няма експертиза, пише Bloomberg.

„Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че в настоящата администрация на президента на САЩ няма политика спрямо Китай“, посочва Ребека Лиснер, висш съветник на вицепрезидента Камала Харис.

Администрацията на Доналд Тръмп няма последователна стратегия спрямо Китай, а „търговските мерки са по-лоши, отколкото пазарите вярват“, изтъква Зак Купър, експерт за Азия в Американския институт за предприемачество.

Опитът да се обобщи хаосът досега се сблъсква със същите ограничения на капсулирането. Приблизително: По-рано тази година Доналд Тръмп обяви икономическа война на по-голямата част от света. Почти всички държави поискаха мир, но най-могъщата, Китай, увеличи митата както нагоре (достигайки връх от 145% в един момент), така и надолу (задържайки ги на около 30% за известно време).

Сега се очаква нова вълна от пикове при митата.

Но митата бяха само увертюра, тъй като Вашингтон и Пекин започнаха да се атакуват по всякакъв друг начин. Те си налагат пристанищни такси. Тормозят технологичните компании на съперника - САЩ притискат китайски фирми, които използват американски полупроводници; Китай е насочил вниманието си към американските Nvidia, Qualcomm и други.

И през цялото време администрацията на Тръмп непрекъснато сменя посоката. В един момент забранява продажбата на чипове за Китай, а в следващия частично отменя забраната. Към объркването се добавя и фактът, че Тръмп излезе и с несвързани въпроси, като например съдбата на TikTok.

Един ход обаче прави особено силно впечатление. От време на време Китай ограничава или заплашва да спре износа на редкоземни елементи, в които има глобален квазимонопол. Това беше напълно предвидимо  - и въпреки това сякаш изненада администрацията на Тръмп. Някои от тези 17 са от съществено значение за магнитите, които се използват в съвременната електроника.

Греъм Алисън от Харвардското училище „Кенеди“, заключава , че „в битката за веригата на доставки Китай държи високите карти“, а Тръмп е осъзнал, че няма такива.

Един от проблемите е, че Белият дом наскоро уволни много от експертите по въпросите за Китай, които имат задълбочените технически познания, за да намират лостове. Един пример е Дейвид Фейт, който беше отстранен по политически причини.

Друг проблем е, че останалите съветници на Тръмп са спореят помежду си за това какво всъщност искат САЩ от Китай.

Според някои експерти тук се очертават три основни лагера: Икономическите националисти обичат митата заради самите тях. Реалистите, подкрепящи твърдата сила, се интересуват повече от това да поддържат Китай по-слаб от САЩ в технологично и военно отношение. Привържениците на трансакционните ограничения разглеждат митата и други мерки просто като инструменти за извличане на отстъпки, като например китайските ограничения върху химикалите, използвани за производството на фентанил.

Междувременно Тръмп сякаш е из всички лагери.

Ето какво означава да нямаш стратегия. Администрацията на Тръмп не е отговорила, нито пък сякаш е задала, фундаментални въпроси, малки или големи, специфични или общи: Искат ли САЩ да привлекат китайски инвестиции или да разделят двете икономики?

В по-широк смисъл, иска ли Америка да потисне Китай или да сподели с него тежестта на възстановяване на реда и мира в света, от Украйна до Близкия изток?

Ако срещата в Южна Корея не се състои, китайците ще обвинят логистиката. Ако това се случи, е малко вероятно да се постигне нещо значимо. Може да има отсрочка на митата или корпоративна сделка. Но що се отнася до най-важните отношения за света, тези между САЩ и Китай, не е ясно кой би отстъпил.