Британският премиер трябва да демонстрира сила не само в чужбина, но и у дома

Три кратки думи все още разтреперват министрите от Лейбъристката партия, пет десетилетия след като таблоидът Sun публикува тъжното заглавие на първа страница: „Криза. Каква криза?“, пише Bloomberg.

През януари 1979 г министър-председателят Джеймс Калахан се завръща от срещата на върха в Западна Индия с лидерите на Франция, Германия и САЩ, за да се изправи пред вълна от стачки във Великобритания. Калахан омаловажава сериозността на ситуацията в сравнение с важността на дипломацията на високо ниво. Народният гняв избухва заради липсата на подготовка за „Зимата на недоволството“, когато дори мъртвите остават непогребани. Правителството на Калахан скоро потъва в смъртоносна спирала, което води до дългото управление на Маргарет Тачър и торите.

Демонстрацията на сила пред чуждестранни високопоставени лица е полезно, но мъдрите хора винаги помнят, че по-голямата част, ако не и цялата политика, е вътрешна.

Премиерът Киър Стармър е засегнат от исторически ниските рейтинги в социологическите проучвания и като цяло кисело настроение относно лидерството си. Външните работи несъмнено заслужават пълното му внимание в тези бурни времена, но неуспехът му да овладее вътрешния дневен ред заплашва да го погуби.

Същата политическа мъдрост важи и за останалите партии. Найджъл Фараж, лидерът на популистката партия Reform UK, се присъедини към световните лидери и международните корпоративни класи на Световния икономически форум в Давос за първи път тази година - събитие, което той преди осмиваше като „излет“ за „глобалистите“ и „място за разговори за космополитния елит“. Мисията на Фараж беше да действа като „мост“ между Великобритания и САЩ. Тук беше и вътрешният дневен ред – той иска да успокои колебливите избиратели, които харесват думите му към основните партии, но се притесняват, че не може да му се има доверие по отношение на икономиката. Рейтингът на Фараж в анкетите се колебае, а Давос е добро утвърждаване на позицията му, което предполага светски поглед върху света. Но приятелството му с президента на САЩ Донанд Тръмп е проблем: жените избиратели, иначе изкушени да гласуват за Reform, особено силно не харесват Доналд Тръмп.

Премиерът със сигурност е уважавана фигура в чужбина; хубав жест от страна на датския премиер Мете Фредериксен беше да се подпише в книгата за посетители в Чекърс, казвайки, че статутът на Гренландия ще бъде уреден „с малко помощ от нашите приятели“. Стармър не участва в Давос тази седмица, за да се съсредоточи върху нестабилната вътрешна ситуация. След като започна седмицата с отрезвяваща пресконференция, той я завърши на фона на нарастващите шансове за оспорване на лидерството му от главния му съперник Анди Бърнам. Всеки опит на кмета на Голям Манчестър да си осигури място в Камарата на общините може да бъде  спрян поради технически подробности в правилника на лейбъристите. Даването на платформа на самопровъзгласилия се „Крал на Севера“ обаче би осигурило място под прожекторите за съперник, готов да удари, ако правителството претърпи крах на изборите през май в Шотландия, Уелс и на местния вот в Англия.

Въпреки едно от по-добрите си представяния в седмичното си гладиаторско състезание в Камарата на общините с лидера на торите Кеми Баденох, Стармър не успява да потуши собствената си „зима на недоволство“ сред лейбъристите. Противопоставянето на плановете за ограничаване на съдебните процеси с жури, възраженията срещу решението на Стармър да смекчи защитата по австралийски модел срещу онлайн вреди за младите хора и борбата с предложението за ограничаване на нарастващия брой деца, диагностицирани с психични проблеми, предполагат, че неговите депутати са развили апетит за перманентен бунт.

През 70-те години на миналия век партията на Калахан е разкъсвана от идеологически фракционни борби между твърдолинейни социалисти и социалдемократи относно ядрените оръжия, съветската заплаха и държавната собственост върху индустрията. Днешните депутати от Лейбъристката партия – мнозинството от тях сантиментални и умерено леви, които искат всичко да е безплатно – сякаш не съчувстват на своя шеф и искат той да харчи много пари. Бърнам подкрепя повече заеми и по-високи разходи и кара пазарите на облигации да се тресат.

След 18 месеца на поста, с най-голямото парламентарно мнозинство, осигурявано от което и да било британско правителство от четвърт век, Стармър все още не успява да спечели лоялността на войските си и ръководи неефективна администрация.

Емблематично за провала на премиера е проблемното приемане на закона „Хилсбъро“. Вдъхновен от футболната трагедия в Хилсбъро през 1989 г. и терористичната атака на стадиона в Манчестър през 2017 г., законът налага задължение за откровеност на всички публични служители в бъдеще, когато разследванията следват подобни бедствия. Тази седмица Стармър оттегли законопроекта си, след като не успя да спечели подкрепа за изменение, което би направило тази отговорност подчинена на одобрението на шефовете на разузнавателните агенти в MI5 и MI6. Това не е лидерство. Бърнам, който ръководеше кампанията за справедливост за жертвите от Хилсбъро, щеше да оттегли подкрепата си, ако изменението беше прието.

В петък Стармър осъди забележките на Тръмп, че съюзниците от НАТО не са служили на фронтовата линия в Афганистан, като ги определи като „обидни и откровено ужасяващи“. Браво на него. Ако покаже такъв здрав гръбнак във вътрешнополитическите битки до и сред собствените си редици, може би ще се справи по-добре с възпирането на претендентите - и като министър-председател.