Войната между Иран и САЩ наближава и Тръмп трябва да обясни защо

Изглежда все по-вероятно САЩ да започнат война с Иран отново и този път конфликтът може да не се ограничи само до целеви въздушни удари и прецизирани реакции, а да се превърне в продължителен сблъсък без ясно комуникиран или лесно постижим изход за която и да е страна. За двете държави това би било високорисков залог, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Не съм сигурен, че Доналд Тръмп би избрал този път, ако започваше отначало, което може би е причината той да обмисля ограничен удар с цел да насърчи Иран да се върне на масата на преговорите с отстъпки. Въпреки това, той се оказва в ъгъла, към който се е насочвал още от първия си мандат, когато отмени ядреното споразумение с Техеран от 2015 г. Той има малко пространство за маневри, освен ако не смекчи изискванията си, тъй като е вдигнал летвата по-високо, отколкото САЩ се нуждаят или Ислямската република би приела.

С две ударни групи от самолетоносачи, разположени край бреговете на Оман, всяка от които струва около 8 млн. долара на ден за експлоатация, Тръмп вероятно ще ги използва, вместо да избере да изглежда нерешителен, вероятно по-рано от срока между 10 и 14 дни, който е определил.

Единственият изход е другата страна да се оттегли, и то бързо. За съжаление, върховният лидер на Иран Али Хаменей се е загнездил в собствен ъгъл на антиамериканско непокорство. Той може също да смята, че войната предлага по-добър шанс за оцеляване на режима му, отколкото разоръжаването, което САЩ и Израел изглежда изискват.

Това е война, която двете страни избират, въпреки че не е в интерес на нито една от тях да се води такава. 70% от американците казват, че не я искат, като подобна част от тях смятат, че Тръмп първо трябва да поиска разрешение от Конгреса, според проучване на Quinnipiac University от януари.

Израел има по-силни аргументи да рискува. Страната би искала да премахне всяко ръководство в Техеран, което се стреми към унищожение на еврейската държава, дори ако последиците след това са несигурни. Хилядите иранци, които бяха избити миналия месец заради протестите срещу некомпетентността, корупцията и идеологическия деспотизъм на режима на Хаменей, също могат да бъдат причина за американски удар, който евентуално да го свали.

Една от причините за прибързаността на Тръмп е, че успехът ражда арогантност. Лекотата, с която израелските сили се справиха с „Хизбула“ в Ливан, а след това и с ракетната заплаха от Иран, подтикна Тръмп да се включи в кратката война срещу Ислямската република през юни миналата година - и, както той продължи да повтаря след това, операцията с американските стелт бомбардировачи B2 беше изпълнена перфектно.

Трябва да се има предвид и бързата операция по задържането на президента на Венецуела Николас Мадуро. В двата случая нямаше значими военни или политически последствия, нямаше болезнено покачване на цените на петрола, което би могло да предизвика инфлация и гняв у дома. Но, както написа моят колега Хавиер Блас, миналото представяне не е гаранция - и това важи за войната и политиката, както и за цените на стоките.

Миналата година въздушните удари на Израел бяха ограничени до 12 дни, а участието на САЩ - до много по-малък брой мисии срещу само три ядрени обекта. Все пак тогава загинаха 28 израелци и 1190 иранци. От тях 27 израелци и - според данни на базирана в САЩ неправителствена организация Human Rights Activists In Iran - вероятно половината ирански жертви са били цивилни. И докато САЩ събират най-голямата си експедиционна сила от инвазията в Ирак през 2003 г., има няколко стъпки, които Белият дом трябва да предприеме преди да започне война.

Първо, е необходимо ясно да се обясни на американските данъкоплатци, на Конгреса, на иранските граждани и на други държави защо администрацията на Тръмп счита този удар - който няма явна подкрепа в международното право - за стратегически необходим и морално оправдан. Или, казано по-просто, САЩ трябва да направят ясно за какво ще служи това и защо е правилното според тях решение.

Това е нещо, което САЩ и съюзниците им от НАТО направиха, когато през 1999 г. започнаха 70-дневна кампания от въздушни удари срещу Сърбия, с цел да принудят тогавашния президент Слободан Милошевич да изтегли войските си от провинция Косово, населена предимно с етнически албанци. Целта - да се предотврати етническо прочистване и потенциален геноцид в момент, когато Сърбия беше извършила и двете престъпления в Босна, а повече от 100 хил. етнически албанци от Косово вече бяха избягали - беше ясно формулирана. Бил Клинтън представи аргументите си пред Конгреса и получи неговата подкрепа.

Но дори и с вътрешна подкрепа и успеха на операцията, решението да се използва въздушната мощ на НАТО за подпомагане на косоварите хвърли дълга сянка. Руският президент Владимир Путин го цитира като прецедент за собствените си далеч по-малко оправдани действия в Грузия и Крим.

Ще се опитат ли САЩ, чрез по-чести въздушни удари срещу Иран, да наложат по-изгодни условия за ограничаване на ядрената програма и балистичните ракети? Или ще се опитат да наложат промяна на режима? Или ще се намесят, за да предотвратят по-нататъшно избиване на протестиращи? Или просто ще направят още един опит да подкопаят ядрената и ракетните програми на Хаменей? Липсата на яснота около подготовката на Доналд Тръмп за война може да обясни съмненията в страната и сред съюзниците на САЩ в региона.

Познаването на целите на атаката може да помогне на десетките милиони вътрешни опоненти на Али Хаменей да решат как да се подготвят и да реагират. Ако САЩ искат промяна на режима, те трябва да ограничат ударите до силите за сигурност и внимателно подбрани лидери, оставяйки пространство на протестиращите да излязат на улиците, без да се страхуват, че ще бъдат убити. Това може дори да помогне на Хаменей да реши дали има смисъл да сключи сделка, за да избегне война. А ако не на него, то по-голямата яснота от страна на САЩ може да помогне и на потенциалните му заместници - вътре или извън режима - да се организират за властта и да избегнат най-лошия възможен сценарий за Иран и по-широкия регион: хаос в една хетерогенна нация от 92 млн. души.