"Сова Харис": При избори днес 33,5% ще получи Радев, 19% ГЕРБ, 11,2% ПП-ДБ

Шест партии влизат в 52-ото Народно събрание, а БСП преминава бариерата от 4%. Това става ясно от ново проучване на "Сова Харис" за изборните нагласи, финансирано от в. "Труд". Интервютата с 800 български граждани са направени в периода 2-6 април, посочват от социологическата агенция.

Според отговорите на респондентите 33,5% от българите ще гласуват за "Прогресивна България", 19% за ГЕРБ, а 11,2% ще пуснат своя вот за "Продължаваме промяната" - "Демократична България". След тях се нареждат "ДПС – Ново начало“ с 9,7%, "Възраждане" със 7,8% от вота и БСП с 4,5%.

Под бариерата остава "Сияние" - 3,1%, но от "Сова Харис" посочват, че проектът на Николай Попов отбелязва отчетлив тренд нагоре и все пак има вероятност да влезе в парламента. В същото време "Меч" и "Величие" падат надолу от началото на кампанията.

Социолозите констатират, че българите не са особено оптимистично настроени за следващото правителство, като според 38,6% няма да има стабилно мнозинство, едва 26,6% изразяват оптимизъм, а 34,8% не могат да преценят.

За коя политическа сила ще гласуване на изборите за Народно събрание на 19 април? (%)

Източник: "Сова Харис"

Има и известно недоверие в служебното правителство, като според 38,3% то няма да проведе честни избори срещу 29,9%, които са убедени в обратното.

От "Сова Харис“ смятат, че ако прогнозата за активността около 3 млн. избиратели се потвърди, ще е налице значително повишаване на интереса на гражданите към изборния процес. "Засега ситуацията не може да се охарактеризира като вълна, но може да се определи като сериозен прилив“, преценяват социолозите.

До изборите остават още 10 дена и обикновено тези дни са най-важните във всяка кампания, когато могат да се случат събития, които да се отразят на крайния резултат. Такъв ефект би могъл да има един рязък скок на цените на горивата. Подписването от служебното правителство на споразумението за сътрудничество с Украйна също е фактор, който има потенциал да промени поведението на гласоподавателите.

В резултат от предстоящия вот се очертава нов двуполюсен модел в политическото ни пространство, коментира Васил Тончев, основател и директор на агенция за маркетингови и социални изследвания „Сова Харис“.

Според него посоката, в която ще се развиват събитията след изборите, е от решаващо значение какви ще бъдат резултатите на партиите, които ще влязат в Народното събрание. По думите му, важно ще бъде не само съставянето на правителство, но и квалифицирано мнозинство в парламента, което да реформира Конституцията и да избере нови ръководства на регулаторните органи.

Според получените резултати трета политическа сила се очертава коалицията ПП-ДБ, която може да има решаващо значение при създаването на реформаторски блок. "ДПС-Ново начало" се очертава като четвърта политическа сила с шансове в коалиция да може да контролира квалифицираното мнозинство и да има влияние върху промените в съдебната система. Шансовете за това обаче намаляват, ако в парламента влезе и шеста политическа сила – тогава относителната тежест на партията на Делян Пеевски ще намалее. В този план се вижда и значението на присъствието в Народното събрание на коалицията “БСП-Обединена левица”. “Възраждане”, чието място в новия парламент изглежда сигурно, се очертава като коректор, който като опозиция може да влияе върху редица важни решения.

                      Политическа сила с места в парламента

Източник: "Сова Харис"

Резултатите от изследването сочат, че темата за високите цени и инфлацията се е превърнала в ключова за предизборната кампания. За повече от половината избиратели това е най-важният въпрос. Това е така, след като 69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен, че ще са затруднени да се издържат. Едва около една четвърт смятат, че няма да се стигне дотам. Това означава, че болшинството от хората се чувстват на ръба, поради което търсят сигурност и промяна на статуквото.

Преобладаващата част от избирателите разбират, че проблемите с инфлацията и цените зависят главно от външнополитически обстоятелства. По тази причина оценката на политическите сили за военните конфликти и за позиционирането на България в тях се оказва основополагащ фактор при оформянето на подкрепата за отделните партии.

Данните показват ясно изразено обществено неодобрение към подписването на споразумението с Украйна от служебното правителство на Андрей Гюров. Делът на отрицателните оценки е доминиращ, докато високият процент на колебаещите се подсказва недостатъчна информираност или сложност на темата. Това е индикатор за дефицит на легитимност при външнополитически решения, взети от служебна власт.

Налице е силно недоверие към последователността на Европейската комисия - мнозинството от гласоподавателите смятат, че не се прилагат еднакви критерии към конфликтите в Украйна и Иран. Това възприятие може да подхранва евроскептични нагласи и усещане за двойни стандарти.

Оценката за дейността на Илияна Йотова в качеството є на президент на страната е положителна, но не еднозначна. Делът на позитивните оценки надвишава негативните, което показва стабилен обществен образ. Дори гласоподавателите, които изповядват различни от нейните възгледи, приемат, че ролята ѝ на арбитър и балансьор в политическото пространство е полезна и предизвиква респект.