Не обвинявайте Европейския съюз за бавните му реакции

Когато Европейският съюз се сформираше в сянката на Втората световна война, целта му беше икономическа интеграция, а не твърда сила, пише в анализ европейското издание Politico. То припомня, че тогава сигурността на континента беше поверена на САЩ, а политиката и институциите - създадени с консенсус.

Но този свят вече не съществува, а в Европейския съвет - заседанието на лидерите на 27-те членове, решенията се взимат все по-трудно. Предизвикателствата за общността, особено в сферата на отбраната и външната политика, пък се увеличават.

Европа е в постоянна криза, а архитектурата за вземане на решения в ЕС просто не е създадена за такива условия, коментира бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пред Politico.

Само в последните месеци ЕС не успя да изготви единна позиция за войната в Иран, а по време на срещата им през март европейските лидери спореха за схемата за търговия с въглеродните емисии (което се сочи за ключова мярка при новата криза за индустрията), докато Иран блокираше Ормузкия проток.

Източници на Politico са категорични, че едва ли системата за търгуване на емисии (ETS) е чак такъв проблем, колкото горящите газови съоръжения след удари в Катар и атаките по петролни кладенци и инфраструктура в региона на Близкия изток. Пред изданието дипломати споделят, че голяма част от времето в последните срещи е било отделяно за теми като финансиране на Киев (заемът от 90 млрд. евро, който беше заявен през октомври, одобрен през декември и реализиран чак през април), отбрана, икономически стимули и т.н., по които така и не можа да бъде намерено бързо единно решение.

Скоростта, с която ЕС взима решения, е пословична. Неслучайно първото посещение на нидерландския премиер - 39-годишния Роб Йетен, беше посветено именно на това. "Не можем да обясняваме на нашите избиратели, че Европа понякога е твърде бавна в реакцията си по важни въпроси, които засягат всички ни", заяви той.

Малко преди него - по време на Световния икономически форум, френският президент Еманюел Макрон също призова за реформи при вземането на решение. Идеята подкрепя и Германия, но по-малките държави са категорични, че искат да запазят правото си на вето, с което да могат да блокират всичко.

Унгария например блокира заема за Украйна, въпреки че го подкрепи като цяло в заседанието през декември, а след това спъна реалното му изпълнение, докато Киев не ремонтира петролопровода "Дружба".

Не обвинявайте Европейския съюз

Същността на ЕС обаче е такава - причината да съществува е консенсус. Лидерите на общността - днес вече 27, се събират периодично и обсъждат приоритетите, които се определят след преговори, спорове, компромиси, за да се стигне до общото решение.

Днес дипломатите признават, че някои въпроси се взимат по-трудно по тази схема и вероятно има начини тя да стане по-ефективна.

Според повечето европейски чиновници не е много справедливо да се оценява Европейския съвет по реакцията при кризи, защото същността му е да определя дългосрочните цели.

Бившият белгийски премиер Александър де Кро е категоричен, че институцията е доказала, че може да бъде решителна и ефективна в решенията си. "Не можете да обвинявате европейските държави, че са внимателни и благоразумни в търсенето на правилния отговор", допълва още той.

Новите реалности

Но дори и ЕС да е предвидим, светът вече не е такъв, отбелязва Politico в своя анализ. През последните десетина години кризите се увеличават и начинът на взимане на решения не е ефективен. Расмусен, който беше и премиер на Дания в периода 2001-2009 година, припомня, че в този период Русия беше част от Г-8, а съюзничеството на САЩ извън всякакво съмнение. Тогава ЕС имаше простор да обсъжда кризите и проблемите, но днес този свят не съществува, допълва още той.

Нужда от реформи има, но какви да са те, казват политическите анализатори. Един от дискутираните варианти е решенията да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство (поне 55% от държавите, представляващи най-малко 65% от населението).

Всъщност голяма част от решенията се взимат по този начин, отбелязва сайтът на Европейския съвет. Единодушие изискват решенията, свързани с външната и данъчната политика, разширяването и промените в договорите за ЕС.

Отмяната на правилото за единодушие повдига въпроса за демократичното управление на ЕС, допълва още Politico. Според анализатори нови институции също няма да доведат до нужната промяна. Според Жил Питурс, преподавател в университета в Льовен, ЕС може да стане по-гъвкав, реформиран и по-бърз, ако бъдат дадени повече правомощия на Европейската комисия.

Това обаче също е толкова трудно за постигане, както и премахването на правото на вето.