Как да плащаме на чиновниците?

Наскоро обсъждахме дали частният сектор ще удържи на бързия ръст на разходите за труд, но какво да кажем за публичния сектор? Или по-специално – докога бюджетът ще може да удържа постоянните напъни за увеличаване на заплатите на чиновниците и доколко икономически е устойчиво това? Този коментар направи Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Миналата седмица с поредното постановление (№79 от 3 април 2024 г.) Министерският съвет увеличава основните възнаграждения на служителите в държавната и общинска администрация с мотива „да се намалят големите различия в заплащането на сходни длъжности“. Избраният подход на Министерския съвет (впрочем съвсем правилен) е да се направи анализ на различията и да се разгледат няколко варианта на възможностите да се разпределят около 268 милиона лева за възнаграждения  на чиновниците. Всички предложени варианти предлагат по-голям или по-малък ръст на заплатите на значителен дял от държавните служители.

Избран е вариантът, при който служителите получават увеличение на основната заплата с твърда сума между 12% и 18,2 % от новия минимум за съответното ниво.  За по-високите нива процентът стартира от 12 и постепенно се увеличава, като достига до 18,2% за двете най-ниски нива (27 и 28). Твърдата сума за нива от 28 до 23 е 200 лв., а след от ниво 22 е приложена стъпка от 5 лева за всяко следващо ниво.

Увеличение на основните възнаграждения на служителите в публичната администрация от 1 януари 2024 г.

Източник: ПМС 79 от 3 април 2024 г.

Нарастването на заплатите в държавната администрация поставя поне три проблема:

При прогнози за укротяване на инфлацията през следващите години и увеличаването на рисковете пред поддържането на фискалната стабилност, всеки ръст на разходи – особено на разходи за възнаграждения, които много трудно се коригират надолу – поставя допълнителен натиск върху фискалната позиция на държавата. Увеличението на базата на разходите задължава всеки следващ бюджет оттук нататък да осигурява поне толкова средства за заплати независимо от стопанската динамика и събираемостта на приходите. Припомняме тук, че разходите за персонал в консолидираната фискална програма надхвърлят 24% от общите публични разходи през 2023 година.

Въпреки че увеличението на заплатите, освен да изравнява различията, има характер на догонване на нарасналите разходи за живот през последните години, то не дава отговор на въпроса как ще се справи администрацията с наличните в момента форми на  неефективност в системата на държавно управление и предоставяне на услуги за граждани и бизнес, които дават огромни възможности за преструктуриране и подобряване.

 Кой и как може да оцени потенциала за подобрение и повишаване на продуктивността, включително чрез промени в законодателството, използване на нови технологии, премахване на излишни или вредни регулации и режими и др. под.? Именно такива промени в системата на публичната администрация ще създадат среда, в която този, който работи добре, да е адекватно възнаграден; а този, който не работи, да бъде освободен.

Много трудно е да се обясни защо чиновниците получават все по-високи възнаграждения при липсата на измерими резултати от политиките в почти всички сектори. Това поставя третият, може би най-важен, въпрос – кога ще има работеща система за оценка на ефектите от труда на служителите, отчитаща стратегическите цели в дадена обществена сфера и връзката на дейността на всяко звено и отделен чиновник с постигането на целите на политиката?

В момента негласната практика е да се твърди, че (почти) всеки се справя добре и получава материално стимулиране. Необходимо е да се изработи система за оценка на крайните резултати – най-общо, чрез индикатори, отчитащи доколко през даден период от време усилията на съответната администрация или част от нея са допринесли за постигане на някаква измерима и смислена цел на политиката.

И за да не сме голословни, да си зададем въпроса: нормално ли е министерство, което отговаря за публична услуга, произвеждаща устойчиво през годините 54% функционално неграмотни деветокласници, да получава увеличение на възнагражденията? Или такова, отговорно за управлението, правилата и финансирането на система, която нарежда България на първо място в ЕС по предотвратима смъртност? Ако отново ще се извиняваме с това, че за тези резултати не са виновни чиновниците и те нищо не могат да променят – ами да закриваме половината министерства, след като от цялата дейност по планиране, стратегии, регулации и контрол не следва нищо?

https://ime.bg/articles/kak-da-plashtame-na-chinovnitsite/