Голямото завръщане: Как източноевропейските страни примамват специалистите си обратно

След десетилетия на емиграция нарастваща вълна от професионалисти се завръща в родните си страни от Източна и Югоизточна Европа, привлечена от по-високите заплати и новото мислене. Към тях се присъединяват специалисти от цял ​​свят, които някога избягваха региона.

Някога беше нормално за амбициозни младежи в Източна Европа и Балтика да планират заминаването си от момента, в който завършат училище и трябваше да изберат университет. За румънци, сърби, хървати, литовци и естонци далечните центрове обещаваха високи заплати и модерни офиси, заедно с блясъка на глобалния бизнес, пише Emerging Europe.

Сега се наблюдава любопитна промяна. Вместо да продължат да губят най-светлите си умове в еднопосочно изселване, страните, които са дългогодишни източници на изнесени таланти, примамват обратно хората. В някои случаи чуждестранни предприемачи също се насочват към тези държави.

За Румъния тази стратегия включва убеждаване на базирани в чужбина инженери и медици да обмислят ново бъдеще в Клуж или Букурещ. В Сърбия бурните технологични сцени в Белград и Нови Сад примамват програмисти, които някога са се установили в Берлин или Сан Франциско. Икономиката на Хърватия, базирана на туризма, създава място за процъфтяване на стартиращи фирми и в други браншове. Литва и Естония – пионери в глобалния обхват, осигуряват лесен достъп до разрешителни за работа и цифрови иновации, за да насърчат новопристигащите, както и завръщането у дома на диаспората.

Резултатът е по-обнадеждаваща визия за регионално развитие, подкрепена от професионалисти, които виждат нов потенциал на места, които някога са се чувствали принудени да напуснат.

Променяща се картина

Десетилетия наред структурните реалности зад емиграцията бяха ниските заплати, войнствената бюрокрация, ограничените инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и политическата дисфункция в източноевропейските държави. Всеки с търсен набор от умения – било то софтуерно инженерство, напреднало медицинско обучение или финансово ноу-хау, често се изкушаваше да опита по-динамична среда в чужбина.

Тъй като местните икономики изоставаха от техните западни съседи, най-добрите и най-умните в региона се оттеглиха на места, където заплатите скачаха и кариерните траектории се ускоряваха. Родители, политици и университети бяха склонни да гледат на изселването като на нещо неизбежно.

Постепенно тази картина се променя. Някои от онези, които напуснаха, станаха неспокойни заради пазарите на скъпи жилища, пренаселените градове и сложните визови правила в новите си домове. Други усещат, че въпреки предизвикателствата родната им страна е напреднала по начини, невъобразими преди няколко десетилетия.

Най-важното е, че правителствата в региона се събудиха и прегърнаха идеята, че енергията, управлявана от диаспората, може да предизвика ново начало.

В Румъния, където най-малко три милиона граждани живеят в чужбина, властите подготвят пакети, за да привлекат квалифицирани румънци от чужбина. Изглежда, че мерките работят – през 2023 г. страната регистрира ръст на постоянното си население за първи път от повече от две десетилетия.

Онлайн порталите насърчават емигриралите професионалисти да потърсят нови работни места в технологиите и финансите или да се възползват от държавни субсидии за стартиращи фирми. Тези, които се връщат, съобщават за смесица от носталгия и оптимизъм. Някои разработчици на софтуер, след престой в американски технологични гиганти, сега оглавяват местни отдели за научно-изследователска и развойна дейност. Други, въоръжени със знания за по-ефективни болнични системи, навлизат в общественото здравеопазване в по-малките румънски градове, за да модернизират местните практики.

Критиците посочват, че всяка инициатива, ръководена от правителството, трябва да се справи и с по-дълбоки проблеми, като корупцията и политическата намеса, но постепенните подобрения показват, че страната бавно се движи в правилната посока.

Картината в Сърбия е подобна. Диаспората от 60-те години на XX век отдавна е неразделна част от националната икономика, като редовно изпраща парични преводи, които укрепват бюджетите на домакинствата и покриват семейните разходи. Сърби, усъвършенствали своя опит в Германия или другаде, разработват начинания за аутсорсинг в Белград или Нови Сад, подтикнати от достъпната цена на труда.

Въпреки че признават, че бюрокрацията все още възпрепятства растежа, обещанието за оформяне на процъфтяваща технологична екосистема – такава, която гледа навън и подражава на глобалните стандарти, ги изкушава да издържат на сръбската бюрокрация. Историите за успех изобилстват от завърнали се сърби, някога разочаровани от слабите възможности у дома. Сега те говорят за изграждане на динамична екосистема, която може да съперничи на добре установени технологични центрове.

В Хърватия властите са решени да намалят зависимостта си от туризма. Местните власти искат да положат основите на икономика, която може да процъфтява през цялата година. С по-гъвкави визови схеми правителството се надява да привлече както хървати, живеещи в чужбина, така и чуждестранни цифрови номади.

Някои завърнали се хора се възползват от шанса да започнат финтех начинания или проекти за възобновяема енергия. Данъчните облекчения, опростеното лицензиране и подкрепящите местни мрежи помагат за компенсиране на по-малко осезаеми трудности като остарели разпоредби или социален консерватизъм.