Остър недостиг на специалисти в редица професии у нас – какви са решенията?

Бизнесът в България е изправен пред проблем с остър недостиг на специалисти в редица професии, като дефицитът на трудовия пазар е свързан със специфична липса на определени кадри. В същото време на фона на качествено обучение в техническите специалности продължаваме да страдаме от фундаментални знания по математика, което пречи на производството на качествени инженери.

Това коментираха участниците в специалното издание на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".

Българската образователна система в техническите специалности е една от добрите в Европейския съюз, заяви зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София проф. инж. Лидия Гълъбова. Тя уточни, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. "Ние си партнираме с компании както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя.

Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническият университет в София.

"Колегите от индустрията масово се оплакват от недостиг на инженери. Българската образователна система обаче е една от добрите в Европейския съюз. Много от нашите студенти, които завършват, намират реализация извън България", каза тя и допълни, че в момента има засилен интерес на чуждестранни студенти в обучението в Техническия университет в София.

Проф. Гълъбова е на мнение, че за да се постигне успех, образованието и бизнесът трябва да работят в партньорство.

Дефицитът на трудовия пазар у нас е свързан със специфична липса на определени кадри, което е заради отлива на кандидат-студентите през последните 10 години от специалности, свързани с инженерните науки. Това каза ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова.

По думите ѝ изучаването на предмети във висшето образование като математика, физика, електротехника затрудняват младежите.

"От друга страна, този дефицит на специфични кадри е свързан с тромавата процедура, през която трябва да преминат университетите, за да пуснат на пазара нова специалност. Акредитация за специалност надминава две години. Въвеждането на повече часове математика и специфичните точни науки е важно", допълни проф. д-р Темелкова.

Тя е на мнение, че ако няма матура по математика, това ще доведе до последствия както за обществото, така и за икономиката. "Продължаваме да страдаме от фундаментални знания по математика, което пречи на производството на качествени инженери. Бизнесът е много прагматично ориентиран и съсредоточен, защото страда от драстична липса на точните кадри“, каза професорът.

Като става въпрос за глобални компании, държавата отсъства, а тя може много успешно да присъства и да влияе върху ефективността на релациите не само във висшето образование, а и в средното образование, посочи още проф. д-р Миглена Темелкова. 

Председателят УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев каза, че доходите ни не зависят от това към каква организация сме се присъединили, а от икономическата активност, от производителността, от продуктивността на икономиката.

С присъединяването към еврозоната очакваме по-добър инвестиционен климат, който да провокира инвестиции и работни места в сектори с по-висока добавена стойност. Ще има преструктуриране на икономиката, каза той.

Той също определи липсата на кадри като основен проблем. Според него част от проблема се корени в неблагоприятната демография. "В момента имаме около 2,2 млн. работещи служители в страната. Квалификацията е ключова и образованието трябва да е приоритет", каза той.

Според ръководителят "Човешки ресурси" в един от най-големите играчи в ритейл сектора у нас Анна Панчева има потенциал както при работодателите – те създават нужната среда за младите хора, но има и сериозен потенциал в образованието.

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров обърна внимание на ролята на изкуствения интелект за динамиката на трудовия пазар. Изкуственият интелект използва милион повече знания от нас и не трябва да го възприемаме просто като технология, каза той.