Евтиният труд забавя технологичното развитие на бизнеса у нас, твърдят експерти

Слабата модернизация и неясното качество на труда са сред рисковете от вноса на работници от трети държави в България. Това коментираха експерти по време на дискусия, организирана от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и Института за синдикални и социални изследвания и обучение, предава БТА.

Специалистите изтъкнаха, че използването на нискоквалифициран труд може да забави технологичното развитие на бизнеса у нас. Друг проблем, който посочиха участниците в дискусията, е, че мигрантите изпращат спечеленото в родината си и тези средства напускат местната икономика.

"Когато трудът е по-евтин, фирмите имат слаб стимул да инвестират в капитал, в автоматизация, нови технологии и повишаване на производителността", каза икономистът Георги Вулджев от ЕКИП. Той изтъкна, че едва 8,5% от фирмите в България са интегрирали изкуствен интелект към 2025 г. при 20% средно за Европейския съюз.

Вносът на работници от трети държави доби сериозни мащаби и има изгледи, че в България той ще играе все по-голяма роля, коментира Вулджев. Той заяви, че страната ни е с един от олекотените режими за внос на работна сила.

Вулджев отбеляза и законодателните предложения за увеличаване на квотите за работници от трети държави. Според него обаче преди да се пристъпи към промени, трябва да има подробен анализ за ситуацията в момента. Няколко институции – Агенцията по заетостта, дирекция „Миграция“ и Евростат, имат различни данни за броя на разрешителните, за това в кои сектори работят чужденците и какви заплати взимат те спрямо местните работници, каза още икономистът от ЕКИП. Той отбеляза като риск и възможния ръст на сивия сектор.

Според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) 46 хиляди чужди работници са получили достъп до пазара на труда у нас през 2025 г. Това е увеличение с 28% само за една година спрямо 2024 г.

Атанаска Тодорова от Института за синдикални и социални изследвания посочи, че от 86 държави са работниците, на които разчита българският бизнес. В Европа обаче вносът на работници от други държави е от по-малко страни. Тодорова обърна внимание на липсата на предварителна оценка за професионалните умения на работниците, които ще бъдат наети и дали те ще извършат качествен труд. Тя обясни, че има случаи на проблем с културните различия, например работници мъже отказват да изпълняват задачи, поставени от жени. Тодорова призова да не се допуска и „социален дъмпинг“.

Интеграцията на работниците от трети държави е важна, за да не се стигне до проблеми, каквито се наблюдават в други държави, коментира икономистът Димитър Чобанов.

Въпреки очертаните рискове, участниците в дискусията бяха единодушни, че вносът на работници е необходим за определени сектори.

Вносът на работници задълбочава дефицита на кадри и измества местните служители, показа ново проучване на пазара на труда, изготвено от ЕКИП. Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, като така влошава структурните проблеми на българския трудов пазар.

Изследването сигнализира, че вносът на работници не е решение за демографската криза. Докладът показва още, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 млн. икономически неактивни лица. От тях над 85 хиляди заявяват желание да работят, което е съпоставимо с целия настоящ внос на кадри. 

Вместо увеличаване на квотите за внос на работници България трябва да приложи пакет от политики и законодателни реформи, които да мобилизират вътрешния трудов потенциал и да създадат условия за по-висока производителност. Докладът дава и други препоръки.