Тежестта на предстоящата европейска зима зависи и от Япония

Удивително глобално бреме беше стоварено върху предимно възрастните жители на провинциалните райони на Япония от ръководителя на Международната агенция по енергетика (МАЕ), може би неволно, в ключово обръщение на скорошната конференция на производителите и потребителите на втечнен природен газ (LNG), пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

Ако Япония бързо рестартира своя огромен парк от замразени ядрени реактори, каза ръководителят на МАЕ Фатих Бирол, най-големият вносител на LNG в света ще трябва да внася значително по-малко газ, оставяйки повече (Бирол посочи цифрата от 10 милиарда кубични метра) наличен на пазара. Това ще отслаби малко ценовия натиск и ще даде шанс на Европа да премине през зимната енергийна криза.

Това изглежда логично. И, полезно за шансовете на аргумента да бъде тестван по-скоро, отколкото по-късно, японският министър-председател Фумио Кишида изуми всички през август с нещо, което много приличаше на план за ускоряване на рестартирането на повече от дузина реактори и проучване изграждането на нови.

Всичко е добре на теория. Но все още предстои огромна работа по убеждаване на местно ниво, като и Бирол, и Кишида може би си правят сметка без стария враг на Япония: още едно омаломощаващо „изгубено десетилетие“.

Въпреки че самата концепция понякога се оспорва, първото идентифицирано като „изгубено“ десетилетие за Япония бе икономическо. То започна с бурната криза на фондовите и имотни сривове в Япония през 1990 г. и завърши с началото на банковата криза с лошите заеми през 2000 г. Тези години бяха „изгубени“ в смисъл, че много мерки, които можеха да предотвратят втората криза и да положат основите за голямо съживяване, не бяха завършени в лошата среда на политическа парализа, страх от обществена реакция и самодоволство.

Нещо подобно се случва от 2011 г. насам. Първоначалният шок беше ядрената катастрофа във Фукушима. Последвалото спиране на целия реакторен парк на Япония беше съчетано с почти пълно спиране на сериозния обществен дебат за неговото рестартиране и продължителен неуспех да се подготви оптималната регулаторна, техническа и финансова среда за това събитие. И сега, десетилетие по-късно, Япония е изправена пред криза, която трябваше да бъде предотвратима.

Защото, въпреки цялата си сравнителна политическа смелост, обявяването на ядреното възраждане от Кишида беше безспорно акт на кризисен мениджмънт. Два големи фактора разкриха глупостта на продължилото десетилетие колебание на Япония по отношение на ядрените рестарти. Първият – и този, който наистина разтърси правителството, индустрията и широката общественост – беше колко ужасно близо Токио стигна до спиране на тока по-рано тази година и, като се имат предвид продължаващите ограничения на капацитета, колко висок остава рискът от такова.

Вторият фактор е геополитически. Както един много високопоставен японски политик обясни пред FT неотдавна, една държава не трябва да е на бойна нога, за да почувства последствията от войната другаде. Инвазията на Русия в Украйна, с нейното въздействие върху пазарите на LNG, принуди Япония и всички останали да предефинират това, което някога се смяташе за глобално търгувана стока, като стратегически материал.

Наличието на голям ядрен парк е очевидното компенсиране. Проблемът, който може да попречи на това, се оформи през последните 10 години. Няколко характеристики на изгубеното ядрено десетилетие на Япония се открояват, повечето, свързани със създаването на политическа непоносимост по въпроса.

Първата характеристика е, че регулаторният орган, отговорен за сертифицирането на безопасното рестартиране, свърши работата си с темпото на охлюв в политическа среда, в която не се очакваше достатъчна обществена подкрепа за бърза поредица от рестартирания.

Втората характеристика е, че правителството не предложи алтернатива на режим, при който енергийните компании от частния сектор носят цялата отговорност за безопасността - усмирителна риза, която рискува да подкопае икономикса на японското ядрено бъдеще.

Третата характеристика, която може би е непоправимо ерозирала през последното десетилетие, доверяват висши ръководители от индустрията, е някога дълбоката прослойка от ядрени инженери в Япония. Последните 10 години изпариха новото поколение инженери, от които се нуждае една по-пълно рестартирана ядрена индустрия.

Но всеобхватният ефект от това загубено десетилетие беше празнота там, където трябваше да има смислен диалог между правителството, ядрената индустрия и широката общественост. Социологическите проучвания може да показват съществени промени в обществения страх или подкрепата за ядрените рестарти, но съпротивата все още може да бъде висока въпреки кризата. Въпреки че съобщението на Кишида определи национален дневен ред, самите рестарти ще бъдат решени от местните управители в провинциалните, застаряващи префектури, където те са основният изборен въпрос.

В продължение на 10 изгубени години Япония избягваше да посочва на тези гласоподаватели огромната отговорност, която носят - отговорност, която не само нарасна поради сдържаността на самата Япония, но която, както посочва Бирол, сега има глобални последици.