Какво ще правим с руските енергийни продукти след края на войната?

Година след началото на пълномащабната война на Русия в Украйна Европа успя да намери алтернативи - и на забранените за внос петрол и петролни продукти, и на природния газ, срещу който няма санкции, но всички търсят нови доставчици.

Страните от ЕС осъзнаха напълно какво означава зависимостта от изкопаеми горива и плановете за зелен преход и енергийна ефективност продължават да са актуални въпреки кризата с доставките. Въглищата, които са единствените собствени енергоизточници на Европа, се завърнаха само за кратко.

Енергийните пазари реагираха панически в първите месеци на войната - цената на петрола записа пик от 133 долара за барел, а на газа - от 350 евро за мегаватчас. Но днес цените са на нивата отпреди началото на военните действия - около 80 долара за барел петрол и 50 евро за мегаватчас.

По всичко изглежда, че все още е много рано да се мисли за край на войната. Какво обаче ще се случи с руските изкопаеми горива след това? Няма енергийна компания по света, която да не мисли по темата в този момент, пише The Wall Street Journal. Повечето от тях планират инвестициите си с голям хоризонт - 10-15 години напред, и "руският въпрос" ги поставя в трудна ситуация.

Войната в Украйна прави трудно да се прогнозира дори и какъв вид енергия ще предпочетат държавите. Едни се насочват към зелена енергия, а други - към втечнен газ. Трети пък се завръщат към въглищата, макар и те да са само временно спасение.

Енергийните гиганти записаха рекордни печалби през 2022 г. на фона на енергийната криза и скъпите енергийни продукти. Но сега трябва да оценят как ще се отнесе Западът към руския петрол и газ, как ще се развие енергийният преход и други рискове.

Прогнозите са почти невъзможни - в момента страните от ЕС получават около 30 млрд. куб. метра газ годишно през "Турски поток" и през Украйна. Но дали тези количества няма да станат нула още през това лято или ще се задържат на тези нива години напред, или пък изведнъж доверието ще се завърне и доставките ще започнат да се увеличават?

Пазарната логика просто липсва и всичко е геополитика.

В мирно време руският тръбен газ е по-евтин от втечнения газ от САЩ, още повече, че инфраструктурата за доставките се запазва (с изключение на "Северен поток", но и за Германия има стари алтернативни трасета през Украйна). А за страните от ЕС цената на газа е важна, тъй като опасенията са, че високата му цена може да изгони индустрията.

Вероятно Европа никога повече няма да се остави да бъде толкова зависима от един доставчик на природен газ. Но до 2026 г. количествата втечнен газ на пазара все още ще бъдат ограничени. При това положение, ако доверието се завърне, страните от ЕС могат да внасят около 56 млрд. куб. метра годишно от Русия, сочи оптимистичен сценарий на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Това е по-малко от половината газ, който ЕС купуваше от Русия преди войната.

Зеленият преход е възможност за общността да намали зависимостта си от изкопаеми горива. И войната само ускорява мерките.

Според прогнози на Rystad Energy отпреди февруари 2022 г. страните от ЕС трябваше да разчитат на 688 гигавата вятърни и соларни мощности през 2030 г. Но сега очакванията са, че капацитетът ще бъде 858 гигавата, като включително и държавите предприемат мерки за подобряване на енергийната ефективност.