Франция и Германия са във война за индустриалната корона на Европа

Франция постави ултиматум, а Германия даде отпор във все по-ожесточения двубой между двете страни, изкарал наяве проблемите от комбинацията между енергийната криза в региона и зеления преход на Европейския съюз, пише Bloomberg.

Въпреки че спорът се върти около ролята на ядрената енергия в бъдещия енергиен микс на блока, в крайна сметка той е за това къде е индустриалното сърце на Европа. И макар цените вече да не са на рекордните си върхове от миналата година, позициите се затвърдиха, тъй като и Франция, и Германия не искат да изостават, докато ЕС става въглеродно неутрален.

„Правителствата в Париж и Берлин търсят начини как да доставят електричество на най-ниска цена“, коментира Кристиан Егенхофер, старши анализатор на аналитичния център CEPS в Брюксел. „Почти граничи с въпрос на политическо оцеляване“, допълва той.

Разтърсено от протестите на „жълтите жилетки“ преди пет години, за правителството на Еманюел Макрон енергийните цени остават взривоопасна тема. Коалицията на германския канцлер Олаф Шолц също е изправена пред засилен натиск, след като подкрепата за нея се срина след хаотична реформа на отоплението на домакинствата тази пролет. Опозиционните партии и в двете страни се опитват да се възползват от темата.

ЕС обаче не може да си позволи продължителен конфликт в индустриалния си център. Законът за намаляване на инфлацията на американския президент Джо Байдън повдигна някои притеснения за това, че САЩ привличат към себе си инвестициите. В същото време разследването на китайските субсидии за електромобили отразява растящата тревога за заплахата за конкурентността, която идва от азиатската суперсила.

Препирните за енергийните цени са само един аспект от напрежението между двете страни. Франция и Германия се изправят една срещу друга по основни елементи на зелената сделка тази година. Първо, Германия наложи правила, които на практика забраняват нови автомобили с двигателите с вътрешно горене от 2035 г., преборвайки се за изключение за т. нар. е-горива. После, Франция настоя за подобни отстъпки за ядрената енергия в закона за възобновяемите енергийни източници.

Енергийните разходи за компании, използващи най-малко 150 хил. MWh електроенергия годишно. Графика: Bloomberg LP

Сега Франция се опитва да спечели преимущество с поправки в законите за енергийния пазар на ЕС, за да подкрепи остаряващата си и изпаднала в дългове флотилия от реактори. Планът на практика ще позволи правителството да гарантира повече стабилност за държавната Electricite de France (EDF) и ще ѝ отвори нови източници на финансиране.

Френският сектор на комуналните услуги се нуждае спешно от финансиране. EDF заяви, че може би ще трябва да инвестира 25 млрд. евро на година, за да удължи живота на 56 реактора от 80-те и 90-те години, да построи нови, да добави вятърен и соларен капацитет, както и да подобри преносната мрежа. Проблемът е, че енергийният гигант е вързан с дълг от 65 млрд. евро.

Берлин обаче се опитва да блокира инициативата, докато Германия се опитва да преформатира своята собствена енергийна система след краха на руските енергийни доставки от миналата година и да завърши десетилетната си амбиция да закрие ядрените си реактори. Най-голямата икономика в Европа се притеснява, че Франция ще може да подбие германските енергийни цени, ако предложената от Париж регулация позволи на EDF да продава електроенергия на нерентабилни цени.

„Неразбирателството идва от това, че френската енергийна инфраструктура е държавна собственост“, заяви германският министър на икономиката Роберт Хабек по време на събитие в Росток. Изказването му е в отговор на неговия френски колега Брюно льо Мер, който по-рано заяви, че ядрената енергия е „червена линия“ за страната.