Една година по-късно - постига ли таванът на цената на руския петрол целите си?

На 5 декември 2022 година влезе в сила таванът върху цената на руския сорт петрол "Уралс" в опит да бъдат намалени приходите за бюджета, които Москва може да използва във войната в Украйна. Мярката беше бързо одобрена, но нивото на ограничението отне доста време за съгласувне, тъй като Западът се опитваше да намери вариант "и вълкът сит, и агнето цяло", тоест средствата за Кремъл да бъдат ограничени, но руският петрол да остане на пазара, за да не бъде добавена и петролна криза към бушуващите в Европа кризи с доставките на газ и с цената на електроенергията.

Лимитът върху цената стана 60 долара за барел, макар че анализатори отбелязваха, че това е два пъти повече от средните разходи за добива на руския петрол. Западните копании нямат право да предоставят услуги за доставката на руския петрол, ако цената му надвишава това ниво.

Допълнително страните от ЕС въведоха на същата дата и своето ембарго за покупката на руски петрол, давайки няколко изключения - доставките по тръбопровода "Дружба", които удовлетвориха Унгария, и доставките за България през Черно море.

Една година след въвеждането на тези ограничения е трудно да се оцени ефективността им. В първите месеци руският сорт "Уралс" се продаваше доста под това ниво, като имаше моменти, в които отстъпките стигаха и до 25-30 долара спрямо цената на сорта "Брент".

Данните на Министерството на финансите на Русия сочат, че приходите от търговията с петрол намаляват наполовина през първото полугодие  на 2023 година, а средната цена на сорта "Уралс" е около 50 долара за барел в този период. Според анализи на организацията CREA тогава ограничението действително имаше ефект и Русия губи по 180 млн. долара на ден от срива в търговията си с петрол.

От лятото насам обаче цената тръгна рязко нагоре.

Това съвпадна с няколко фактора. Първо Русия си осигури алтернативни пазари - Индия и Китай, на които продаваше с много големи отстъпки и така измести традиционните доставчици като Саудитска Арабия например. След това създаде и своя флотилия от стари петролни танкери, често пътуващи без застраховки, пренасящи суровината до новите си дестинации в Азия.

В същото време заудно с Саудитска Арабия Москва доброволно намали добивите си, което доведе до ръст на цената на петрола на световните пазари. Така през септември и октомври цената на руския петрол достигна около 80 долара за барел, като почти цялото количество се продаваше извън ограниченията на Запада.

В последните седмици цената на сорта "Уралс" отново е с тенденция за спад, от една страна, следвайки световните пазари, които вече не обръщат толкова внимание на намалените добиви в ОПЕК+, а от друга и заради затегнатия контрол за спазването на тавана. През ноември средната цена на сорта "Уралс" е вече 72 долара за барел, сочи още статистиката на Министерството на финансите на Русия.

За месец САЩ наложи санкции на няколко компании, регистрирани в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Турция за нарушение на мярката. Отделно три големи гръцки корабосоственика спряха да транспортират руския петрол под заплахата за западни санкции.

Благодарение на своята "флотилия в сянка" Русия ще продължи да доставя петрол дори и в нарушение на правилата на Запада. Въпросът обаче е дали ще ѝ стигнат корабите. Заради забраната за внос в ЕС доставките сега отнемат 8-10 седмици, спрямо до 2 седмици, когато Европа беше основният пазар на руския петрол.

Цялостната картина показва, че мярката на Запада за ограничаването на приходите в руския бюджет от търговията с петрол имат известен ефект - средната цена на сорта "Уралс" от началото на година до края на ноември например е малко под 63 долара за барел. Анализаторите обаче са категорични, че на този етап това не се отразява на бойното поле. А Москва предвижда през 2024 година да насочи 1/3 от разходите си, или повече от 100 млрд. долара, към войната.

Сега е ред на Запада да направи своя следващ ход, ако има такъв.