Соларните панели в Космоса могат да осигурят 80% от зелената енергия в Европа до 2050 г.

Слънчевите панели в Космоса биха могли да осигурят 80% от нужната на Европа възобновяема енергия до 2050 г., установява ново проучване, цитирано от Guardina.

Използвайки подробен компютърен модел на бъдещата енергийна мрежа на континента, учени установяват, че система от космически панели, проектирана от НАСА, би могла да намали разходите за цялата европейска енергийна система с до 15%. Тя би могла също така да ограничи използването на стационарни батерии с повече от две трети.

Проучването, ръководено от учени от King's College London, е първото, което оценява възможното въздействие на космическата слънчева енергия върху Европа.

Космическите слънчеви панели, които дадват положителни резултати, използват хелиостатна конструкция – която позволява на конструкцията да се върти според положението на слънцето. Дизайнът, който системата имитира, използва огледални рефлектори за събиране на слънчева светлина в околоземна орбита. След това слънчевата светлина се предава към станции на Земята и се преобразува в електричество, преди да бъде доставена до енергийна мрежа.

Компютърният модел на енергийната мрежа на континента обхваща 33 държави и симулира търсенето, производството и съхранението на електроенергия, за да определи най-евтиния вариант за задоволяване на нуждите на Европа от електроенергия.

Когато учените интегрират концепцията за тези панели в модела, базиран на прогнозите на НАСА за потенциалния му енергиен капацитет, резултатите показват, че той може да замени до 80% от наземната възобновяема енергия в Европа до средата на века.

Учените посочват, че наземните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са променливи и зависими от метеорологичните условия, което усложнява надеждното снабдяване, докато цените им варират. Космическите панели биха могли да бъдат алтернативен централизиран енергиен ресурс, който работи над атмосферата с непрекъсната мощност.

Авторите на анализа отбелязват, че моделирането не отчита потенциалните въздействия от специфични за космоса предизвикателства, като например прекъсвания на предаването или променливост на лъча, които биха могли да повлияят на надеждността и оперативните характеристики на панелите.

Потенциалната рентабилност на соларните панели в космоса също не би могла да се реализира до 2050 г., тъй като изграждането, пускането в експлоатация и поддръжката им биха били твърде скъпи, освен ако технологичният растеж не намали разходите.

Д-р Уей Хъ, старши преподавател в инженерния отдел на King's College London и водещ автор на изследването, смята, че съществуват някои рискове пред реализацията на проекта, които трябва да се имат предвид, като например въпроса за това как подобна конструкция да се предпази от сблъсък с отломки в орбита.

Въпреки тези рискове, Уей смята, че анализът показва, че космическите соларни панели имат потенциала да помогнат на страните да постигнат въглеродна неутралност.

„Възобновяемата енергия, която трябва да замести изкопаемите горива, е най-важното действие, което предприемаме като хора. Космическата слънчева енергия е потенциална технология и може да осигури непрекъсната слънчева енергия като възобновяем енергиен източник“, изтъква ученият.