Тънкият лед на Анкара: може ли Турция без руската енергия?

Наскоро в Овалния кабинет наблюдателите станаха свидетели на забележителна сцена. Американският президент Доналд Тръмп беше изключително красноречив и ентусиазиран, докато хвалеше турския си колега Реджеп Тайип Ердоган пред репортери. „Имаме добри отношения. Той върши много добра работа в страната си. Той е много уважаван човек. Всички го уважават. Аз също го уважавам,“ каза Тръмп. Въпреки това, насред тези похвали, се появи искане, което представлява голямо икономическо и геополитическо предизвикателство за Анкара, пише редакторът на Deutsche Welle Елмас Топчу. Тръмп поиска Ердоган да спре да купува петрол и газ от Русия.

Страните от Г-7 също засилиха натиска. След виртуална среща преди две седмици седемте водещи западни индустриални държави - Германия, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Япония и САЩ - заедно заявиха, че е време за „максимално засилване на натиска върху руския износ на петрол“. Това би трябвало да намали приходите, от които Москва се нуждае за войната. Досега Турция не е отговорила на изявленията на Тръмп, нито на искането на Г-7. Това не е изненадващо, тъй като енергийната зависимост е най-уязвимата точка на страната. Турция е до голяма степен зависима от Русия за енергийните си доставки. 

Според данни на Турската регулаторна агенция за енергийните пазари (EPDK) 66% от вноса на петрол и петролни деривати в Турция миналата година са дошли от Русия. Според водещия енергиен експерт Недждет Памир този процент е бил дори по-висок година по-рано и е възлизал на 68%, докато до края на 2022 г. е бил 41%.

Високят дял във вноса е пряка последица от руската агресия срещу Украйна. Турция се възползва от факта, че Русия е под натиск поради санкциите на ЕС и временно предлага петрола си на цени до 15% под международните пазарни цени. Забраната за внос не само би застрашила сигурността на доставките на Турция, но и би премахнала това ясно ценово предимство.

Анкара също така е закупила 41% от вноса си на природен газ от Русия през 2024 г. Руският газ се доставя до Турция предимно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“. Според доклад на Турската камара на машинните инженери делът на изкопаемите горива на енергийния пазар на страната през 2022 г. е бил около 84%, докато делът на възобновяемите енергийни източници - само 16%.

Веднага след срещата на Тръмп с Ердоган говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че газопроводите за Турция продължават да работят с „пълен капацитет“. Няма да има прекъсване, докато газовият поток е „от полза“ за Турция. Песков подчерта позицията на Москва: „Турция е суверенна държава, която сама взема решения за сътрудничество с нас“. Наблюдателите не очакват Турция да спре вноса на енергия от Русия през следващите години. Вместо това Анкара следва тиха стратегия: диверсификация.

По време на неотдавнашното посещение на Ердоган в САЩ държавната компания "Боташ" подписа два дългосрочни договора за разширяване на източниците си на доставка на природен газ: споразумение с американската компания Mercuria за доставка на общо 70 млрд. куб.м. втечнен природен газ (LNG) за период от 20 години, считано от 2026 г.; обявено беше и предварително споразумение с Woodside Energy. Кадри Тастан, експерт по Турция в The German Marshall Fund, отбелязва, че турското правителство наистина е положило много усилия за диверсификация на източниците си през последните години, за да гарантира енергийната сигурност. Същевременно то насърчава вътрешните източници на енергия, особено възобновяемите.

Според него новите споразумения със САЩ съдържат не само диверсификация, но и стратегически аспект. Политическите отношения със САЩ са обтегнати през последните години, припомня Тастан. Приоритет на президента Тръмп е да направи Америка водеща енергийна страна и да увеличи продажбите на изкопаеми горива като втечнен природен газ (LNG). Подобни енергийни споразумения биха могли да се превърнат в улесняващ фактор за преговори по други политически въпроси със САЩ, продължава Тастан. Тръмп води митническа война и тук покупката на втечнен природен газ (LNG) би могла да се използва като разменна монета, съгласно системата: „Вижте, ние купуваме повече втечнен природен газ, а в замяна вие бихте могли да се срещнете с нас по друг въпрос“.

В допълнение към САЩ, Турция е подписала договори за втечнен природен газ и с Египет, Алжир, Катар и Нигерия през последните години. Турция е силно зависима от Русия и за други енергийни източници. През 2022 г. страната покрива 43% от нуждите си от лигнитни въглища от руски внос. Освен това първата атомна електроцентрала, „Акуджа“, се строи в южната част на Турция от руската държавна компания „Росатом“. Завършването ѝ многократно беше отлагано поради руски санкции. Според турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар сега е планирано тя да започне да работи следващата година. Очаква се електроцентралата да бъде напълно завършена до 2028 г.

Турция вероятно ще трябва да балансира в бъдеще, когато става въпрос за енергийни доставки: между Запада, който се стреми към санкции срещу Москва, и своя - безспорно - най-важен доставчик на енергия, Русия.

/БГНЕС/