Седем сигнала, че този път Европа ще се справи по-лесно с енергийния шок

Европейският съюз (ЕС) точно се отърсваше от шока от 2022 г. и отново е изправен пред енергийна криза. Този път обаче общността ще мине по-лесно през нея, прогнозират анализаторите от инвестиционното звено на нидерландската банка ING. Според тях има поне седем фактора, които подсказват, че Европа ще се справи по-лесно с кризата, макар че всичко ще зависи колко дълго ще продължи войната в Близкия изток.

Очакванията са, че цената на газа няма да стигне нивата от 2022 г., когато беше регистриран рекорд от 350 евро за мегаватчас, както и че влиянието върху цената на електроенергията ще е по-малко.

На първо място, през 2022 г. ЕС се изправи пред перфектна буря - всичко, което можеше да се обърка в енергийния сектор, се обръка. Русия намали доставките на газ и перспективите бяха несигурни, Франция трябваше да затвори част от ядрените си реактори заради появата на пукнатини по корпусите и производството на електроенергия падна под нивата от 1980 г. насам, а водните централи произведоха по-малко енергия заради сушата.

Сега ЕС е намалил зависимостта си от природния газ - търсенето се увеличава, но все още е с 16% под нивата от периода 2017 - 2021 година. Донякъде това се дължи на свиването на индустрията, но също така и на увеличението при възобновяемите енергийни източници.

По данни на Bloomberg инсталираният капацитет на вятърни турбини и соларни панеле се е с увеличил с 57% между 2021 г. и края на 2024 г. По предварителни данни през 2025 г. ръстът на инсталациите е с още 15 на сто, което допълнително намалява зависимостта от изкопаемите горива, включително и доставяните от Русия.

Това обаче все още може да не е достатъчно да спре ръста на цената на тока, защото механизма за определяне на цените в момента се базира на най-скъпия енергоизточник. Въпреки заявките на Европейската комисия (ЕК) за преглед на механизма, все още няма промяна заради съпротивата на някои от членките на ЕС.

Реално най-голямата промяна спрямо 2022 г. е втечненият газ, на който може да разчита ЕС - и заради изградените нови терминали (особено в Германия, която преди войната в Украйна нямаше нито един), и заради бума при производството и възможностите за износ на втечнен газ. Именно заради очакванията, че през тази година ще могат да разчитат на увеличени доставки, много търговци на газ изразходваха своите запаси. В момента в газохранилищата има по-малко газ от години - пълни са до 27% от капациета си, по данни на Gas Infrastructure Europe.

Ирански дрон обаче удари най-големият завод за втечняване на газ в света - в Катар, а Ормузкият проток е блокиран. През този маршрут минават към 110 млрд. куб. метра газ годишно, което е по-малко от потенциалната загуба на 140 млрд. куб. метра руски тръбен газ през 2022 г. Нещо повече - още тогава пазарите оцениха като минимална перспективата доставките да бъдат възстановени.

Сега пазарите са по-внимателни към такива прогнози и европейските купувачи би трябвало да са си взели поука от 2022 г. Тогава несигурността накара компаниите да наддават една срещу друга в опит да си осигурят доставки, а и европейските правила вече са по-гъвкави.

Не на последно място, някои от мерките, които така и не се разгърнаха при предишната криза, сега могат да влязат в сила. Една от тях е общите покупки на газ - правилата за тях бяха изготвени към края на кризата и реално не бяха широко използвани.