Енергийната криза ще продължи много по-дълго от войната в Иран

Ще са необходими месеци, за да се преодолеят трайните щети, нанесени на производството на нефт и газ от войната в Иран, се казва в анализ на Foreign Policy.

Независимо колко близо са САЩ и Иран до устойчиво мирно споразумение и какви точно ще бъдат неговите условия, прекъсванията, които войната е нанесла на глобалните енергийни пазари, почти сигурно ще се запазят в продължение на месеци и вероятно чак до следващата година.

Натрупаните проблеми на пазарите на петрол и природен газ, както и при редица други суровини - от хелий до торове - се свеждат до три основни фактора: потоци, запаси и производство. Регионът вече не произвежда толкова енергия, колкото преди войната. Ще е необходимо значително време, за да се възстанови нормалният износ към световните пазари. А мащабът на натрупаното прекъсване гарантира месеци на продължаващ натиск върху цените, независимо от евентуално краткосрочно споразумение.

На практика това означава, че цените на петрола и газа вероятно ще продължат да се покачват през лятото, вместо рязко да спаднат, както прогнозира администрацията на Доналд Тръмп. Ръководителят на Chevron коментира, че липсата на буфери в световната енергийна система ще доведе до поскъпване по време на пиковия летен сезон на пътуванията. Тази оценка се различава от по-оптимистичната позиция на петролните търговци, които залагат на евентуално споразумение между САЩ и Иран и очакват понижение на цените.

„Навигирането в процеса (по отваряне на Ормузкия проток) ще отнеме месеци дори ако всичко върви гладко. Междинно споразумение може да превърне капката в поток. Междувременно енергийните потоци през протока ще останат силно ограничени. Светът ще бъде принуден да изразходва бързо намаляващите запаси, което ще доведе до по-високи цени“, казва Матю Рийд, вицепрезидент на Foreign Reports, консултантска компания, специализирана в Близкия изток.

Отварянето на Ормузкия проток, който беше напълно свободен преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да започне войната с Иран в края на февруари, е основният приоритет на Вашингтон за постигане на междинно споразумение. Въпреки това и двете страни продължават да спорят по по-широки въпроси като обогатяването на уран в Иран и подкрепата му за регионални проксита. Дори постигането на договорка за самия проток обаче се оказва изключително трудно.

Основният въпрос е дали Иран ще се опита да запази частичен контрол върху преминаването на корабите, както прави от началото на конфликта, включително чрез система от „такси“ и регулиран достъп за определени плавателни съдове. Техеран настоява, че бъдещият режим в протока ще се различава от предишния, докато САЩ и проектоспоразумението предвиждат пълна свобода на корабоплаването.

Според експерти, включително бивши американски официални лица, е малко вероятно да се върне напълно свободен режим на движение в Ормузкия проток, след като Иран е открил основен източник на стратегическо влияние. Ако бъде въведена система с различно третиране на корабите чрез такси или ограничения, това ще доведе до по-висока нестабилност в търговските потоци, посочва доклад на Оксфордския институт за енергийни изследвания. 

Ръководителят на държавната петролна компания на Обединени арабски емирства заяви по-рано този месец, че пълното възстановяване на трафика през протока, който преди е надхвърлял 100 кораба дневно, няма да се случи преди началото на 2027 г.

Допълнителен фактор остава физическият риск. Не е ясно колко мини може да е поставил Иран в протока и колко време ще е необходимо за тяхното обезвреждане. Според проектоспоразумението Техеран трябва да разчисти всички мини в рамките на 30 дни, но договорът все още не е финализиран и условията могат да се променят.

Освен това съществуват опасения, че Иран може да продължи да атакува кораби, които преминават извън неговия контролен режим. Това води до по-високи застрахователни разходи, по-скъпи фрахтови ставки и по-голяма предпазливост от страна на корабните компании.

„За да се върнат, корабособствениците трябва да вярват, че протокът ще остане отворен. Достатъчно ли е междинно споразумение, ако плаването трае седмици? Всеки оператор сам ще решава“, казва Рийд.

Друг ключов въпрос е колко петрол и газ реално ще се произвеждат, за да се натоварят танкерите, ако и когато се възстановят плаванията.

По време на войната около 13 млн. барела дневно петролен добив е спрян, тъй като износните маршрути са били блокирани. Дори при най-оптимистичен сценарий възстановяването на добива ще отнеме време, като има опасения и за трайни щети по находищата, особено в Ирак и Кувейт. Щетите по енергийната инфраструктура се оценяват на до 50 млрд. долара.

Освен това някои държави от региона обмислят дългосрочни алтернативни маршрути за износ, за да намалят зависимостта си от Ормузкия проток, който остава под влиянието на Иран. Това би изисквало значителни инвестиции и време.

Както посочва Оксфордският институт, някои производители от Съвета за сътрудничество в Персийския залив може временно да ограничат износа си през протока.

Продължителното възстановяване на производството и транспорта се усложнява от мащаба на загубите. Според експерти около 1 милиард барела петролен еквивалент са изчезнали от пазара по време на тримесечния конфликт.

При нормални условия резервните мощности на големите производители биха компенсирали недостига, но почти всички налични буфери се намират именно в засегнатия регион. Запасите в търговските и държавните хранилища вече са силно изчерпани.

Това означава, че основните стабилизиращи механизми на глобалния енергиен пазар са отслабени и цените ще останат високи.

Изводът е, че очакваното от някои анализатори краткосрочно влияние на конфликта ще се окаже дългосрочен натиск върху енергийните пазари, който ще продължи и през следващата година, включително при природния газ и рафинираните продукти като дизел и авиационно гориво.

„Декларирането на мините в протока, изтеглянето на блокираните танкери и възстановяването на производството може да отнеме седмици и месеци, а възстановяването на инфраструктурата и запасите - години“, посочва ClearView Energy Partners.

Вероятно няма да има бърз ефект за потребителите, независимо от това какво споразумение ще постигнат Вашингтон и Техеран.

(БГНЕС)