Как ще се фрагментира световната търговия след данъка на ЕС върху „мръсния“ внос?

Игра в защита

На събитие в Брюксел през ноември китайският посланик в ЕС Фу Кон коментира, че инициативите на блока са „още една зелена търговска бариера“. Според него това мнение се споделя от „много други развиващи се страни и от САЩ“. Китай е една от няколкото държави, които заплашват и с дела в Световната търговска организация.

Китай вече се обяви против други мерки за търговска защита, предприети от ЕС и САЩ, като антисубсидийното разследване на ЕС за китайските електрически превозни средства, което Пекин разглежда като скрита форма на протекционизъм. В отговор Китай започна антидъмпингово разследване на вноса на френско бренди.

Други страни, които се противопоставят на мерките на Брюксел, използват нарастващото недоволство като повод. Мехмет Фатих Качир, министър на индустрията на Турция, казва, че ЕС трябва да гледа на страната му като на надеждна алтернатива на Китай за слънчеви панели, електрически превозни средства и вятърни турбини на конкурентни цени. Има обаче една уловка: поради близостта си до ЕС и включването ѝ в митническия съюз, който позволява на такива стоки да влизат на единния пазар без тарифи или квоти, Турция трябва да бъде освободена от въглеродния данък. „Ясно е, че смятаме, че границата на митническия съюз трябва да бъде границата на въглеродната търговия“, добавя Качир.

Междувременно индийският министър на индустрията Пиюш Гоял определи въглеродния данък на ЕС като „зле замислена“ мярка и казва, че очаква компаниите от ЕС да преместят производството си в Индия като резултат.

Европейската комисия категорично отхвърля всякакви твърдения, че мерките са несъвместими със стандартите на Световната търговска организация или че ще разстроят световната търговия.

Какво ще направят САЩ?

Японските производители на стомана са сред онези, които се противопоставиха на Брюксел относно изискваните подробности за докладване и потенциалните глоби, които могат да бъдат наложени дори по време на пробния период. Дори собствената оценка на въздействието на Комисията изчислява, че спазването на правилата може да струва на компаниите до 27 млн. евро годишно.

В навечерието на годишната климатична конференция на ООН, която се проведе през декември, амбициозните западни държави засилиха призива си за глобална цена на въглерода. Те представиха мярката като начин за стимулиране на бизнеса да намали вредните емисии. Те се надяват, че този подход ще предотврати фрагментирането на глобалните пазари на „по-чисти“ и „по-мръсни“.

Има някои признаци на промяна. Канадското „предизвикателство за ценообразуване на въглеродните емисии“ - инициатива, стартирана на конференцията на ООН за климата през 2021 г., която има за цел 60% от глобалните емисии да подлежат на разрешителни до 2030 г., набра скорост тази година, като ЕС я подписа през ноември.

Вместо глобална цена на въглерода обаче, други страни планират да въведат собствена, например Канада и Австралия. Прегледът на Канбера дали трябва да въведе въглероден граничен данък ще бъде публикуван следващата година. Правителството на Обединеното кралство заяви, че планираният въглероден данък подлежи на допълнителни консултации, включително кои продукти ще обхване.

Най-големият страх за китайските компании обаче е перспективата за въглероден граничен данък в САЩ, казва Ли Шуо, директор изследване на климата в Китай в Института за политика на обществото в Азия. „Ще наложат ли САЩ собствен въглероден данък в бъдеще? За нас е разумно да приемем, че [такъв данък би бил] по-малко в съответствие с всякакви съображения, свързани със Световната търговска организация, по-враждебен и по-суров“, коментира Ли.

На 2 ноември трима републикански сенатори въведоха Закона за таксата за чуждестранно замърсяване, който ще таксува вноса на определени продукти според това колко „мръсни“ са в сравнение с алтернативите, произведени в САЩ. Подобен законопроект с акцент върху местното производство беше предложен от демократите през декември.

Тъй като САЩ обаче нямат собствена система за търговия с емисии, анализаторите казват, че е по-вероятно подобни мерки да се противопоставят на правилата на Световната търговска организация.

По-големият риск е, че въглеродни данъци ще се материализират по целия свят, но без общи дефиниции за минимални стандарти за продукти или насоки за най-добри практики, според Европейската кръгла маса за изменението на климата и устойчивия преход. Резултатът, казват от органа, би бил неефективна политика за климата и объркване на производителите.