Има редица въпроси около новата стратегия на ЕК за управление на въглеродните емисии

Предстоящата стратегия на Европейската комисия (ЕК) за управление на въглеродните емисии ще предложи улавянето на до 450 милиона тона въглероден диоксид (CO2) годишно до 2050 г. и ще постави началото на нов дебат за бъдещето на схемата на Европейския съюз (ЕС) за търговия с емисии, пише Euractiv.

На 6 февруари ЕК ще представи своята визия за управление на въглерода в промишлен мащаб, включително негови регулации относно улавяне, съхранение и използване, всички от които са незаменими при постигане на целите за климата.

„Постигането на климатична неутралност в цялата икономика до 2050 г. ще изисква премахване на въглерод, за да се противодейства на остатъчните емисии от трудни за намаляване сектори“, се посочва в проектопредложението, видяно от Euractiv.

Постигането на климатичните цели на блока означава, че ЕС „ще трябва да е готов да улови най-малко 50 милиона тона CO2 годишно до 2030 г.“, се казва в проекта. Целта за 2050 г. е 450 милиона тона годишно съхранение (MTA) с междинна цел за 2040 г. от 200 млн. тона.

„Въз основа на повечето климатични сценарии, Европа се нуждае от около 400 до 500 млн. тона годишен капацитет за съхранение на CO2“ до 2050 г., изтъква Едхард Перно, който управлява политиката за улавяне на въглерод в неправителствената организация Clean Air Task Force.

Улавяне на въглерод

Но това, което Комисията е готова да предложи, надхвърля известното. „Освен това между 100 и 200 млн. тона CO2 ще трябва да бъде уловен директно от атмосферата“, гласи проектодокументът на ЕК.

Това се приветства силно от експертите в тази област. „Планът на Комисията да предложи цел от 100 до 200 млн. тона за премахване на въглероден диоксид от въздуха е особено вълнуващ“, споделя Валтер Селен, директор в неправителствената организация Carbon Gap.

Отворен въпрос е какво да правим с уловения CO2. Когато въглеродът се изсмуква от въздуха, той може или да се съхранява под земята – „главната дестинация за уловения CO2“, както се казва в предложението – или да се използва за производство на стоки като пластмаси, лекарства или синтетично гориво.

„Дяволът е в детайлите“, предупреждава Селен, казвайки, че „би било по-разумно да се зададе отделна цел за съхранение на въглерод, отстранен от въздуха“, докато няма ясна представа колко от уловения CO2 от въздуха ще се съхранява трайно под земята и колко от него ще бъде въведен отново в икономиката чрез химически продукти.

Новото разделение Север-Юг

Улавянето и съхранението на въглерод също рискува да създаде географско разделение в Европа. Проектът Porthos в пристанището на Ротердам е единственият голям CCS проект, при който е взето окончателно инвестиционно решение – за съхранение от 2,5 млн. тона.

В момента „има нещо като разделение Север-Юг, когато става въпрос за проекти за съхранение“, изтъква Перно от CATF. „Повечето европейски проекти за съхранение са планирани в Северно море, докато проектите в Южна Европа са много по-малки и плановете са по-малко напреднали“, обяснява той.

Северно море, където европейските страни някога са произвеждали големи количества петрол и газ, често се смята за оптималната дестинация за промишлените емисии на CO2, отделяни от големи пристанища като Ротердам, Антверпен и Хамбург.

Но особено в случая с цимента ще са необходими регионално разпределени проекти за съхранение на въглерод. Циментът обикновено се намира в близост до обекта поради ниската му плътност, което означава, че резервоарите за въглерода, създаден по време на производството, трябва да бъдат разпределени в цяла Европа.

С поглед към бъдещето

Проектите за премахване на въглеродните емисии отнемат години, за да се реализират, което прави още по-важно ранното стартиране на регулаторните и технологичните процеси.

„Не става въпрос за изчакване до 2030 г., за да стигнем до всички други опции за декарбонизация – Европа трябва да започне да планира сега, за да разшири тези технологии до 2050 г.“, казва Перно.

Междувременно ЕК казва, че ще „разработи варианти на политиката и механизми за подкрепа за промишлено премахване на въглеродни емисии, включително дали и как те да бъдат отчетени в EU ETS, схемата за търговия с въглеродни емисии на блока.

Понастоящем ETS поставя таван върху количеството CO2, което индустрията и производителите на електроенергия имат право да отделят. Количеството разрешителни за емисии ще намалее към 2030 г., тъй като ЕС се доближава до целта си за намаляване на емисиите с 55% под нивата от 1990 г., повишавайки цената на квотите за CO2 и стимулирайки декарбонизацията на икономиката.

Според някои изследователи този регулиран пазар на CO2 един ден ще трябва да се слее със зараждащия се пазар за премахване на въглерод.

„Сега трябва да положим основите за постепенното интегриране на съхранението на CO2 в ETS“, обяснява Микаел Пале, експерт по ценообразуване на въглеродните емисии в германския Потсдамски институт за изследване на климата (PIK). „Вероятно няма да завършим този процес до средата до края на 2030 г.“, добавя той.

Но разрешаването на частни компании да съхраняват въглеродни сертификати и сертификати за емисии на CO2 е противоречиво. Критиците казват, че рискът е твърдата горна граница на ETS да бъде смекчена, което ще доведе до колапс на въглеродния пазар на ЕС.

Наистина, смесването на поглъщания със сертификати за емисии – които в момента са номерирани – би създало „грешен стимул и те трябва да бъдат незаменими“, смята Селен от Carbon Gap.

Учените го наричат ​​„сдържащо възпиране“. Вместо незабавно да инвестират в декарбонизация, компаниите могат да се изкушат да отлагат и да заложат на допълнителни решения за премахване на въглерода, вместо да намалят емисиите си.

За да се предотврати това, Селен предлага премахването на въглерод да се използва само за справяне с така наречените остатъчни емисии от селското стопанство и индустрията – тези, които не могат да бъдат избегнати – и за достигане на нетни отрицателни емисии след 2050 г.

„Този ​​риск от „възпиране на смекчаване“ наистина съществува, ако очакванията за ролята на отстраняването на въглероден диоксид не бъдат управлявани. Ето защо ранната и обвързваща пътна карта за постепенна интеграция е толкова важна“, подчертава Пале.

Той вярва, че двата маршрута ще трябва да се слеят в даден момент. „Един ден икономиката трябва да може да компенсира отстранените тонове CO2 чрез ETS, тъй като това е ефективна система за балансиране на избягването и премахването“, изтъква още Пале.