България е сред страните с най-голям горски потенциал на Балканите, но въпреки напредъка в горското стопанство и ограничаването на незаконните сечи, страната остава уязвима при кризи, особено пожари. Това мнение изрази доц. д-р Стелиян Димитров, "география и ГИС" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в интервю за предаването "Made in Green" на Bloomberg TV Bulgaria.
„Все по-честите и опустошителни горски пожари в България вече не могат да бъдат разглеждани като инцидентни явления. Те са част от една много по-голяма и сложна картина – тази на климатичните промени и липсата на стратегически подход в тяхното управление“, коментира той.
По думите му има много активни огнища, някои от които са извън контрол – както е случаят с Пирин. И добави, че променливата метеорологична обстановка допълнително усложнява ситуацията.
Според него щетите тепърва ще бъдат оценени, но вече е ясно, че са сериозни – цели села са унищожени, инфраструктурата е засегната, а хиляди декари гори са изгорели. Ученият отбеляза, че пожарите са нанесли щети върху биоразнообразието – често върху чувствителни екосистеми, които трудно могат да бъдат възстановени.
Доц. Димитров подчерта липсата на ефективна координация между научната общност и държавните институции. „Макар в частния сектор да се използват съвременни технологии като дронове и алгоритми с изкуствен интелект в научните изследвания, тези инструменти не намират реално приложение в управлението на кризите“, не спести критиката си ученият.
Той обясни, че изследователите разполагат „с цяла флотилия от високотехнологични безпилотни летателни системи“, които обаче са осигурени от работата по проекти и след решаване на задачи от различни възложители, но не са финансирани целево от държавата.
„Що се отнася конкретно до ситуацията, свързана с пожарите, аз не съм толкова убеден, че сме абсолютно подготвени по отношение на този проблем като държава. И самият факт, че имаме рецидиви на пожари, които се развиват по идентичен начин и по идентичен начин ние не се справяме достатъчно ефективно, означава, че ние не се учим от грешките, които допускаме и не се учим от проблемите, които имаме“, смята Стелиян Димитров.
Той отбеляза, че има координация в рамките на Европейския съюз, включително чрез предоставената техника и сателитната програма „Коперник“, но подчерта, че ефективността на тази помощ зависи от местната готовност и организация.
„Има дефицит на знание, което е свързано най-общо с тези проблеми, които ще определят живота ни и начина ни на живот в следващите години, именно с това - какво всъщност представляват климатичните промени. Според мен има незнание както на високите нива в държавата, така и знания, които са необходими в ежедневието на всеки един от нас“, надява се на промяна доц. Димитров.
Пътят към подобрение според него минава през изграждане на ефективна инфраструктура, системи за ранно предупреждение и локални стратегии. Той е категоричен, че без вода и координация борбата с пожарите става невъзможна.
„Много ясно трябва да бъдат идентифицирани всички възможни източници на вода, второ, да бъдат идентифицирани рисковите зони, защото имаме такива, в които рискът от пожар е много по-голям от всички останали, и трето, да създадем организация в тези рискови зони в случай на събитие. Ние да знаем къде са ресурсите, които можем да използваме, колко бързо трябва да се отреагира и как населението да се подготви за това, което ни очаква, а не просто да разчитаме на някакви случайности“, заяви ученият.
Какви са последиците за здравето на хората от пожарите? Какви трябва да са локалните стратегии и адаптация? Какви промени да се предприемат при настъпилите климатични промени?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.


Къде са най-опасните пътни отсечки във Варна
Унгарската МОЛ иска да купи чуждестранните активи на "Лукойл"
Защо плащаме скъпо за храна с неясен произход?
Освен че няма риба, намаляват и рибарите
Наша съседка е най-доброто място за пенсиониране
Дьоре от Hensold: Очаквам стоманено десетилетие
Мозъчни интерфейси и метавселени – докъде стига бъдещето на игрите?
Hensold: Пазарите са водени от настроението
Hensold очаква до 10-15г военните разходи да продължат
Hensold подкрепя някои доставчици на автопроизводителите в Германия
Китайски електромобил се разцепи при странна катастрофа
Един от най-добрите двигатели на Audi навърши половин век
Pininfarina възроди първото поколение на Honda NSX
Японски компании съдят администрацията на Тръмп заради митата
Bosch и Maserati ще спасяват ДВГ с водород
Облачно ще е днес, ще вали в западната половина на страната
И в еврозоната - цените на жилищата у нас ще продължат да растат
Османската династия ще съди турчин, живеещ в САЩ, представящ се за османски принц
3 зодии с шанс за изненадващи парични постъпления около пълнолунието на 4 декември
Аманда Сейфрид на 40 - актрисата блесна до Сидни Суини на червения килим