Климатичната среща COP30 завърши със сделка, от която много страни са недоволни

Почти 200 страни се събраха в Бразилия за годишната среща на върха по въпросите на климата на ООН, която сложи край на две седмици на напрегнати преговори със споразумение в събота за нови усилия, които да помогнат за прехода им от изкопаеми горива, причиняващи глобалното затопляне, предава Bloomberg.

Въпреки това в споразумението се избягва изричното споменаване на петрола, газа и въглищата, отговорни за по-голямата част от промените в климата, и то не включва подробни планове за отказ от тях, поради което някои страни бяха недоволни от резултата.

Декларацията от осем страници, изготвена на срещата на върха COP30 във вечнозелените гори на Амазонка, беше приета с неохота. Много държави заявиха, че трябва да се направи повече за противодействие на климатичните промени, но в същото време допълниха, че несъвършен пакет от мерки е по-добър от никакъв.

„В условията на все по-разделена геополитическа среда COP30 ни даде няколко малки стъпки в правилната посока“, заяви Мохамед Адов, директор на лобистката група Power Shift Africa. „Но предвид мащаба на климатичната криза срещата не беше на висота“, допълни той.

Лидерите на срещата на върха в Белем, Бразилия, насърчиха страните да приемат окончателно споразумение, дори и то да не съдържа всичко, което искат. Те настояха, че е необходимо да се покаже, че страните се обединяват в борбата с климатичните промени в момент, когато другите многостранни дипломатически усилия се провалят.

„Това споразумение не е съвършено и е далеч от изискванията на науката“, коментира Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия. „Но в момент, когато многостранният подход е подложен на изпитание, е важно страните да продължат да вървят заедно напред“, допълни тя.

Споразумението от срещата COP30 е отговор на нарастващата разлика между това, което е необходимо, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 грасува по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха, и това, което страните действително правят или са се ангажирали да направят.

Съгласно решението, прието в събота, председателството на COP ще проведе нова доброволна инициатива, чиято цел е да „ускори изпълнението“ на необходимите мерки за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата преди индустриалната епоха, ключов праг, определен в Парижкото споразумение от 2015 г. Отделна „Мисия Белем към 1,5“ има за цел да осигури изпълнението на националните ангажименти за намаляване на емисиите.

Група от 80 страни и Европейският съюз настояваха за по-ясна пътна карта, която да насочи прехода от петрол, газ и въглища към по-чиста икономика, но срещнаха съпротива от ключови държави производители на петрол и газ от Близкия изток и Русия.

Поддръжниците на окончателното решение заявиха, че то оставя възможност за по-нататъшни насоки и сътрудничество по отношение на това как страните могат да изпълняват поетия преди две години ангажимент за преход на световните енергийни системи от изкопаеми горива. Това споразумение беше ключов аспект на COP28 в Дубай.

Решението на Global Mutirão, по името на бразилската дума за колективни действия, не съдържа изрично, буквално повторение на ангажимента за енергиен преход, което според някои делегати е важно за подкрепа на бизнес и инвестиционни решения.

„Да мълчим по въпроса за изкопаемите горива“ не е достатъчно, казва Харджит Сингх, основател и директор на Satat Sampada Climate Foundation.

Председателят на COP30 Андре Кореа ду Лагу се ангажира да създаде две отделни инициативи за „пътна карта“, едната, съсредоточена върху плавен и справедлив преход от изкопаемите горива, а другата – върху обезлесяването. Тези инициативи ще продължат по време на неговото председателство през следващата година.

„Те ще бъдат водени от науката и ще включват всички“, обеща Кореа ду Лагу. Съобщението беше посрещнато с аплодисменти в препълнената зала на заключителното пленарно заседание на COP30 в събота.

Самата декларация не съдържа никакви значими позовавания на борбата с обезлесяването, въпреки че този въпрос беше приоритет за бразилския президент Луиш Инасио Лула да Силва. Единственото реално споменаване е в предговора на документа, където се признава значението на „повишените усилия за спиране и преобръщане на обезлесяването и деградацията на горите до 2030 г.“.

Няколко страни заявиха загриженост в събота, като изразиха недоволство, че мненията им са били пренебрегнати в залите за преговори и на заключителната сесия. Представител на Панама заяви, че страната е „изключително разочарована“ от крайния резултат, като каза, че той уж измерва работата по адаптирането, но отказва да предложи значими ресурси за нейното финансиране.

Колумбия направи възражение срещу текст, който се отнася до начините за ограничаване на затоплянето, тъй като в него не се споменават изкопаемите горива, отговорни за по-голямата част от климатичните промени.

Представителка на Колумбия каза, че страната няма друг избор освен да възрази срещу мярката за смекчаване, освен ако на срещата на върха не се съгласят да добавят позоваване на дискусията за „промишлеността и пътищата за преход от изкопаемите горива“ в диалозите през 2026 г.

„Няма да има смекчаване на последиците, ако не можем да обсъдим прехода от изкопаемите горива“, заяви тя пред пленарната зала. „Днес дори не ни е позволено да обсъждаме този въпрос“.

След като преговарящите се събраха, за да обсъдят въпроса, възражението беше разрешено с план за бъдещи преговори по тези въпроси.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който омаловажи климатичните промени, определяйки ги като „измама“ и изтегли страната си от Парижкото споразумение, бойкотира срещата на върха, като създаде вакуум във властта, който засили позициите на другите страни по време на двуседмичните преговори.

Министрите на енергетиката и околната среда на страните от цял свят се бориха с трудни въпроси за това как търговската политика влияе върху климатичните промени и как да се увеличи размерът на финансирането, с което да се помогне на страните да се приспособят към затоплянето на света, повишаването на нивото на моретата, засилването на бурите и жестоките суши.

Приетата в събота декларация призовава за утрояване на финансирането на адаптация до 2035 г. в сравнение с нивата през 2025 г., което се равнява на около 120 млрд. долара. Това не отговаря на настояването на бедните страни ангажиментът да бъде изпълнен пет години по-рано.

Мярката критикува и на т. нар. едностранни действия в областта на търговията като мита и въглеродни такси, като потвърждава, че приетите мерки за борба с изменението на климата „не трябва да представляват средство за произволна или неоправдана дискриминация или прикрито ограничение на международната търговия“. Тя също така установява диалог и събитие на високо равнище през 2028 г., за да се разгледа ролята на търговската политика.

Езикът на споразумението отговаря на загрижеността на развиващите се страни  от механизма на ЕС за коригиране на въглеродните граници, който налага допълнителна такса върху вноса на стоки, произхождащи от страни, чиято цена на въглеродния диоксид е по-ниска от тази на блока.