БЛС настоява за поне 25% среден ръст на цените на клиничните пътеки

Средното увеличение на цените на клиничните пътеки трябва да е 25%. Това каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров преди началото на преговорите между представителите съюза и на НЗОК за анекс към Националния рамков договор (НРД).

Той припомни, че при миналогодишните преговори са започнали от 25% и са стигнали до 22% средно увеличение. Тогава са въведени и механизми за контрол на някои по-тежки диагнози, които са дали резултат, посочи той.

„Тази година трябва да подходим балансирано по групи по специалности, защото мина времето, в което имаше абсолютно недофинансирани клинични пътеки“, каза Маджаров.

„Ще предложим на Здравната каса повишени цени и механизми, с които все пак да успеем да влезем в рамките на бюджета“, каза той.

Относно възможността за контрол в болнична помощ Маджаров заяви, че това, че се увеличават хоспитализациите, показва неефективен контрол. „Амбицията ни от тази година е да направим така, че леките случаи да бъдат решавани в рамките на един ден, а хоспитализирани да бъдат тежките и среднотежките случаи“, посочи председателят на БЛС.

По отношение на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК за 2024 г., председателят на БЛС каза, че е възможно те да не са достатъчно, тъй като болниците имат задължението да подсигурят минималните възнаграждения на персонала, както е записано в Закона за здравното осигуряване и в НРД. „Ще трябва да се разчита и на част от резерва в бюджета на НЗОК, за да се покрият очакваните дефицити. 

Той призна, че нямат възможност да контролират какво се случва в болниците и докато е така, ще продължава да нараства потребността от болнично лечение. „Досега много пациенти влизаха в болница, за да си направят изследване, скенер“, призна председателят на БЛС.

Маджаров посочи, че с бюджета на НЗОК за тази година за пореден път парламентът гласува увеличени средства за извънболнична помощ, като целта е акцент върху профилактика. По думите му профилактиката за българското население не е достатъчна, но практически това е максимумът на възможности на личните лекари.

„През миналата година около 60% от подлежащите на профилактика здравноосигурени лица са минали профилактичен преглед. Това е горната граница, която е във възможностите само на лекаря. Половината от непреминалите 40% категорично не желаят да се подлагат на профилактични прегледи, а останалите 20% явно не са намерили време. За тези хора ще трябва да работи държавата да бъдат убедени, че това е добро за тях. Няма как само личните лекари да се справят сами“, отбеляза той.

Около 10 млн. лв. в първичната извънболнична медицинска помощ и над 60 млн. лв. в медико-диагностичните дейности са неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 г., като причината за това е късното влизане на бюджета в сила.