Половината от позициите в спешните центрове у нас от години стоят незаети

Ситуацията със спешните екипи у нас е все по-трагична. В системата на спешната помощ трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. За това алармират от Съюза на парамедиците по повод Световния ден на спешната помощ, който се отбелязва днес.

В повечето държави от Европейския съюз (ЕС) отдавна е направен анализ, че лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи. Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици, припомнят от съюза.

Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на Спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%, посочват от организацията.

У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове, казват от Съюза на парамедиците.

Всичко това се измерва в загубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на „златния час“ при тежки спешни състояния и инциденти.

Парамедици продължават да бъдат наемани в спешни центрове на други длъжности, без да се регламентират точно техните задължения. Други се отчайват и избират емиграцията като единствената възможност за реализиране в професията. Трети започват работа в лечебни заведения или обезпечават с уменията си спортни състезания, филмови продукции, детски лагери.

Съюзът на парамедиците е направил анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за спешна помощ в страната. Във всеки от тях се търсят поне по 10 лекари. Често се срещат призиви като „спешно назначаваме“ и въпреки това назначения няма. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много, смятат парамедиците. 

Според тях има положителна практика в ЦСМП – София, Пловдив и Бургас, но в други области на страната – не, макар че някъде свободните места достигат до 60%. В област Враца например търсят 10 лекари. Подобно е положението и в Силистра.

Друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешна помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал. Без подобна подготовка е невъзможно да се работи в спешна помощ в ЕС, а у нас заради липса на кадри се назначават лекари, които нямат нищо общо с оказването на спешна медицинска помощ, а оттам страда качеството, твърдят парамедиците.

„Няма интерес към професията на спешните медици и в момента във филиалите за спешна медицинска помощ в област Стара Загора се търсят трима лекари“, коментира по БНР д-р Даниела Каршакова, зам.-директор на Центъра за спешна медицинска помощ.

В момента в деветте филиала в региона работят общо 309 души, като 65 от тях са лекари. Дневно те се отзовават средно на около 60 визити.

„В интерес на истината няма интерес към професията по отношения на лекарите. Защото при работата на терен е необходимо да вземат бързи решения, да не се страхуват. Работата в болничната помощ е коренно различна. Там те се чувстват по-спокойни. Обезпечени са с нужната апаратура, на разположения са различни специалисти, с които да се консултират и до известна степен са по-предпазени от нас по отношение на агресия от пациенти и техните близки“, разказа д-р Каршакова. Тя допълни, че са намалели случаите на физически нападения над спешните екипи в региона, но все още често са обект на вербална агресия.