„Тренд“: За близо половината българи здравословният начин на живот е твърде скъп

Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден, докато 41% имат затруднен достъп до качествена храна. Това сочи национално представително проучване на изследователски център „Тренд“.

Една от основните пречки за водене на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, като 48% от запитаните посочват, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% казват, че имат затруднен достъп до качествена храна. На следващо място се нареждат липсата на мотивация и липсата на надеждна информация. По-често водят здравословен начин на живот по-младите хора, с висше образование, с по-големи възможности, живеещи в София и в големите областни градове, каза Димитър Ганев от „Тренд“, цитиран от БТА.

Всеки ден плодове и зеленчуци консумират 36% от запитаните. На въпроса колко често консумират преработена храна 9% отговарят, че е всеки ден, 23% - няколко пъти в седмицата. Младите хора, живеещи в София, консумират фаст фууд доста по-често в сравнение с другите.

Само 2% от участниците в проучването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, показва още проучването. Мнозинството от българите – 55%, не спортуват изобщо. Близо 60% от спортуващите казват, че го правят за здраве. Хората, които не спортуват, посочат, че не го правят заради възрастта си, зарази липса на време и липса на мотивация.

На въпрос дали спазват диети 77% казват, че не са спазвали диета, а 3% отговарят, че редовно използват продукти, добавки или лекарства за отслабване. Добавки или лекарства за отслабване инцидентно използват 15% от запитаните.

Малко хора спазват режими на хранене, препоръчани от лекари, а основно информацията за храненето получават от приятели или онлайн, каза Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в Националния център по обществено здраве и анализи. По думите ѝ трябва да се помисли как хората биха могли лесно да се консултират с лекари специалисти по диететика.

България промени ситуацията, в която децата растат. През 2008 г. с по-висок относителен дял на затлъстяване бяха деца от семейства с висок социално-икономически статус, но през 2023 г. вече не е така и затлъстяването се среща сред семейства с нисък социално-икономически статус. По думите й изненадата от данните е, че по-неблагоприятен антропометричен статус и хранителен модел имат децата от селските райони. Солта, захарта, преработените меса са рисков хранителен фактор, посочи още проф. Дулева и обърна внимание, че въвеждането на здравно образование в училищата за децата 1-12 клас все още няма успех.

Със здравословно хранене може да се избегнат сериозни заболявания, посочи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София. Затлъстяването е заболяване и категорично е в резултат на начина на живот, допълни тя. Рисковите фактори са заседналият начин на живот, нездравословното хранене, ниската физическа активност, добавените захари, алкохол, тютюнопушене, замърсяване на въздуха. По думите ѝ в световен мащаб хората със затлъстяване са повече от един милиард. България е на шесто място в Европа по затлъстяване сред възрастните и на пето място по затлъстяване сред децата, посочи проф. Танкова. От затлъстяването произтичат стотици заболявания, обърна внимание специалистът и добави, че е необходимо да се подобрят здравословните навици на българите и да се повиши информираността сред обществото.

Изследването е направено в периода 12-18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани по метода „лице в лице“. Един процент от извадката отговаря на 55 хиляди души.