Време ли е за трансформация на общинските болници?

България е сред водещите страни в ЕС по брой болници и легла на глава от населението, но това не се отразява в качеството на услугите. Много от болниците са малки, с ниска натовареност и високи средни разходи на пациент, което води до неефективност. Досега не виждаме мерки за оптимизация – бездействието удобно се оправдава с обществен или политически натиск, въпреки че все повече пациенти избират да  не ползват тези болници. Това се посочва в изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) за състоянието на общинските многопрофилни болници (МБАЛ) в България, поставяйки ги в контекста на общата болнична мрежа.

Фокусът на изследването са 72 общински МБАЛ, които обслужват средно по около 4 хил. пациенти годишно, но има болници с под 1000 пациенти на година. В някои от тях за цяла година не са извършвани основни дейности като раждания или лечение на инсулти, а ортопедичните операции са рядкост. Около 20–25% от тези болници са на ръба на финансовата устойчивост. Проблеми има и с персонала — в някои болници броят на лекарите надвишава този на сестрите, което е ключова предпоставка за ниско качество на услугите.

Широката мрежа и значителната като количество болнична лечебна дейност подсказват, че има твърде много болници и легла в България, като част от проблема вероятно се корени в модела на финансиране. Плащането на основата на клиничните пътеки - фиксирана стойност на един преминал пациент с определена диагноза, в съчетание с широко и безконтролно разширяване на договарянето с лечебни заведения за болнична помощ, стимулира играчите (изпълнители на дейност) да увеличават обема работа, да изпълняват (понякога – на хартия) изискванията на пътеките и да поемат с предимство „леки случаи“ за сметка на по-тежки и усложнени. Анализаторите посочват, че тези стимули се отразяват негативно и на качеството на медицинските услуги. 

Закриване, консолидиране или преструктуриране на картата на болниците са възможни опции, които вероятно ще подобрят ефективността на разходите за болнична помощ и резултатите от тях. Как да се случи тази консолидация, така че да е приемлива за повечето заинтересовани страни, е ключов въпрос, пише в анализа.

Данните показват големите количествени ограничения в дейността на общинските болници. Част от тях изобщо не предлагат стандартни медицински болнични услуги (например раждане), част от онези, които все пак ги предоставят, ги изпълняват в нищожен брой случаи, което ограничава възможността на лекарите да трупат опит и знания. 

Поддържането на широката мрежа от болнични структури се базира на аргумента за лесния и бърз достъп до здравеопазване за местното население. От болниците се очаква да оказват здравни услуги, колкото е възможно по-близо до пациента. Това обаче не се доказва от данните и практиката в представения анализ. Част от болниците не се използват достатъчно, не разполагат и с достатъчно персонал, което от своя страна намалява и качеството на услугите, които предоставят, възможностите им да задържат персонал, да го възнаграждават подобаващо и да подкрепят неговото професионално развитие. Дори и малкото налични пациенти по естествен път се отдръпват от такъв тип болници и търсят здравни услуги другаде.  Всичко това, ведно с конкуренцията от страна на по-големите (областни и университетски многопрофилни болници, а дори и частните специализирани болници) – както за пациенти, така и за персонал, поставя под съмнение бъдещето на този вид лечебни заведения в здравната карта на България.  

Какви са възможностите за решаване на проблема с големия брой болници, разпръснати на територията на България

1.     Трансформация на общинските многопрофилни болници от МБАЛ в лечебни заведения, предлагащи дългосрочни здравни грижи.

2.     Трансформация в заведения, предлагащи социални услуги за възрастни хора.

3.     Консолидация – или обединение с близки МБАЛ от други общини, с областни болници или други лечебни заведения за активно лечение.

4.     Приватизация или закриване на болници. За част от общинските МБАЛ този вариант е без алтернатива. Той предполага наличие на добре функционираща спешна помощ в региона и сравнително добре развита система на извънболнична помощ, така че да е гарантиран широк и адекватен достъп до необходими медицински услуги за населението.