Липсваща пътна карта рискува да подкопае бума при инфраструктурата в Германия

През септември 2024 г. железопътен мост в Дрезден зрелищно се срути в река Елба като доказателство за отчаяната нужда на Германия да инвестира в остаряващата си инфраструктура.

Канцлерът Фридрих Мерц сякаш имаше отговора, когато прокара забележителен пакет от разходи, за да засили растежа и да улесни пътя си към властта. Шест месеца по-късно разочарованието настъпва, пише Bloomberg.

Разтегнат в продължение на 12 години, фондът от 500 млрд. евро се очакваше да бъде по-скоро стабилна подкрепа за инвестициите, отколкото внезапен тласък. Това, което поражда безпокойство, е липсата на пътна карта за това къде и как ще бъдат изразходвани парите.

Рискът е неясните цели и липсата на координация да притъпят критичен инструмент за съживяване на дългосрочната конкурентоспособност на най-голямата икономика в Европа.

Приоритетите за разходите все още не са напълно определени, а това е необходимо, предвид списъка със задачи, който включва от ремонт на течащи училищни тоалетни и остарели мостове, до разширяване на високоволтови електропреносни мрежи и достъп до широколентов интернет.

Разпръснатият подход тревожи частните инвеститори, които се почувстваха насърчени от амбициозните планове за разходи и възнамеряваха да пренасочат средства към Германия, заяви главният изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Кристиан Зевинг на конференция във Франкфурт тази седмица.

„Трябва да имаме планове сега за това колко пари ще отидат в инфраструктура, колко пари ще отидат в технологии, колко пари ще отидат в мрежи. Решението за това къде ще отидат парите е важно“, коментира той.

Част от проблема са конкуриращите се приоритети между множество провинциални и федерални власти. Предпазливост се поражда и заради опасения относно политическите последици от неуспеха, особено защото бюрокрацията в Германия може да спъне и забави проектите.

Това важи дори за извънредни ситуации като тази в Дрезден, където срутеният мост все още се разрушава. След като не успя да осигури федерални средства миналата година, реконструкцията ще бъде финансирана на местно ниво, а работата няма да започне до второто тримесечие на 2028 г. Завършването на проекта е планирано за 2031 г.

„Досега инфраструктурният фонд е само политическа декларация за намерения“, коментира Тим-Оливер Мюлер, който ръководи германската строителна индустриална група HDB. „Няма конкретни, предвидими проекти“, добавя той.

Строителната индустрия очаква по-голяма прозрачност, за да знае как да се подготви. Въпреки че реални поръчки не се очакват до следващата година, списък с приоритетни проекти би дал на компаниите увереност да инвестират в машини и работна ръка, посочва още Мюлер.

Сумата, освен това, е недостатъчна за това, което е необходимо, според оценки на Германския икономически институт в Кьолн. Разходите за модернизиране на инфраструктурата на страната се изчисляват на поне 600 млрд. евро. Тъй като фондът е недостатъчен за всички нужди на Германия, са необходими ясни насоки, за да се гарантира, че избирателите ще видят ефект, особено с нарастването на натиска върху коалицията.

Разочарованието беше очевидно по-рано този месец на общинските избори в Северен Рейн-Вестфалия - най-населената провинция в Германия. Както Християндемократическата партия на Мерц, така и съуправляващите социалдемократи загубиха подкрепа в затруднения индустриален регион, а крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ почти утрои гласовете си.

Въпреки че през март прокара конституционни промени, които разрешиха фонда за инфраструктура и освободиха разходите за отбрана от ограниченията за дълга, управляващата коалиция на Мерц се фокусира върху консолидацията на бюджета. Дебатите относно съкращенията на социалните помощи и напрегнатата пенсионна система на Германия отклониха вниманието от потенциалните ползи от по-агресивните инвестиции.

„Всяко евро, което инвестираме, трябва да има възможно най-голямо въздействие“, коментира министърът на финансите Ларс Клингбайл от Социалдемократическата партия, след като назначи независим консултативен съвет в началото на септември, който да помага за управлението на средствата.

Според скорошно проучване на Forsa за германската асоциация на държавните служители 73% от анкетираните казват, че се притесняват, че правителството е претоварено. Подобряването на инфраструктурата на страната се посочва като най-важната задача за правителството на Мерц, но общественото доверие в способността на държавата да се справи с тези предизвикателства непрекъснато намалява през последните години.

Макар че законодателството определя процедурите за изразходване на парите в области като транспорт, енергетика, здравеопазване, гражданска защита, дигитализация и образование, изискванията, на които трябва да отговарят инвестициите, не са определени, според критици на кабинета.

Без осезаеми цели или критерии за предотвратяване на разхищение, фондът рискува да има само ограничено въздействие, според Дезире Кристофзик, професор по икономика в Германския университет по административни науки в Шпайер.

Ключов виновник са бюрократичните пречки, които тласкат разходите към проекти, които могат да бъдат реализирани бързо. Изготвянето на планове и получаването на необходимите разрешителни представляват около 85% от общото време, необходимо за изграждането на нова магистрала в Германия, според проучване, публикувано от строителната лобистка група ZDB.

„Разполагането на нови средства е сравнително лесно, ако има политическа воля, но изпълнението е много по-трудна задача“, посочва Карстен Кюл, икономист и бивш финансов министър на германската провинция Рейнланд-Пфалц.

Обратно в Дрезден, кметът е притеснен за друг мост с пукнатини в заварките, който ще трябва да бъде съборен следващата година. Той не е сигурен откъде ще вземе пари за възстановяването му. „Бих се радвал, ако можех поне да платя част от разходите за този мост от специалния фонд“, посочва той.