Пламен Ненов: Индустриалната политика може да има дългосрочен ефект върху структурата на икономиката

Индустриалната политика може да има трайни ефекти върху структурата на икономиката, с дългосрочен и положителен ефект върху социално-икономическото развитие дори десетилетия след прилагането ѝ. Това мнение изрази в интервю за БТА макроикономистът Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи при Министерския съвет, икономист в Норвежката централна банка (Norges Bank) и доцент в BI Norwegian Business School в Осло.

Той напомни, че индустриалната политика като понятие доби доста голяма популярност през последните две години, главно поради нуждата от бърза реакция за търсене на решения на климатичните промени и геополитическите сътресения, както и поради задълбочаващите се регионални дисбаланси в САЩ и социално-икономическите и политически последици, свързани с това.

Според макроикономиста индустриалната политика не е несъвместима с либералната демокрация и пазарната икономика. „Мисля, че това е основната промяна на възгледите по тази тема, която наблюдаваме в последните години в други страни“, посочи Пламен Ненов. 

Той смята, че често употребата на понятието "индустриална политика" в публичното и медийното пространство на България е с отрицателна конотация, макар този вид стопанско планиране и управление на процесите да е напълно съвместим с принципите на съвременните пазарни икономики и либерални демокрации.

„Индустриалната политика не е синоним на търговски протекционизъм или на централизирано и планово управление на стопанството. А е политика, която използва много по-сложен набор от инструменти за постигане на ясно определени цели“, коментира той по повод информацията от Министерството на иновациите и растежа (МИР) за предстоящите през 2024 години процедури по Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" и по Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията". 

По думите му днес България провежда своя индустриална политика, макар тя да не е гласно афиширана като такава в общественото пространство на страната. Пламен Ненов обясни, че тази политика се крепи на два основни стълба. Първият е по линия на привличането на чуждестранни инвестиции в България. Вторият е свързан с европейските фондове и финансираните с тях програми за иновации и конкурентоспособност.

„Сегашната индустриална политика на България има и три елемента. От една страна, тези елементи са значими предвид данните за икономическото развитие на страната през последните 15 години и растящи регионални диспропорции, но, от друга, са недостатъчно застъпени“, отчете макроикономистът.

Пламен Ненов коментира, че за икономическото развитие на страната е необходимо насърчаване на местното предприемачество и инвестиционната активност на нововъзникващи местни малки и средни предприятия, както и предоставянето на повече публични услуги за тези фирми, които да подобряват производителността им.

„На второ място бих поставил насърчаването на иновативната и развойната дейност на предприятията посредством субсидиране на тази тяхна дейност както с грантове, така и с данъчни облекчения – нещо, което е доста широко застъпено в другите страни от ЕС, включително и в съседна Румъния, където има доста щедри данъчни облекчения за иновативна дейност“, даде пример макроикономистът.

Третият елемент, който според него може да се надгради в България, е регионалният профил на индустриалната политика. На фона на драматичното увеличение на регионалните икономически дисбаланси в България, особено по отношение на заетостта, Ненов смята, че е необходима по-амбициозна регионална индустриална политика. Той е убеден, че това изисква доста по-сериозен фискален ангажимент от сега ангажираните публични ресурси, както и известна оптимизация на сегашните политики. 

„Моето лично впечатление при работата ми в Съвета за икономически анализи към Министерски съвет е, че на централно ниво има много висок потенциал за реализиране на целите на една по-мащабна индустриална политика. За съжаление, нямам впечатления относно капацитета на общинско ниво. Тук може би има сравнително голяма хетерогенност между общините. Тя обаче, според мен, не е непременно непреодолим проблем при провеждане на регионална индустриална политика, насочена към подобряване на заетостта и социално-икономическия профил на икономически потиснати райони, тъй като много от тези политики могат да бъдат успешно структурирани от централната администрация“, заяви макроикономистът.

Той предупреди, че възможен риск при провеждането на активна държавна политика има евентуално свръхсубсидиране на определена дейност или група от предприятия. „Има риск от плахост при провеждане на индустриална политика по отношение на ресурсите, заделени за нея. Според мен в България трябва да се работи в посока на постигане на баланс между тези два риска при реализирането на индустриалната политика“, съветва Пламен Ненов.