МОН планира промени във външното оценяване и входни нива за деветокласниците

Още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на уменията по български език и литература, математика и природни науки. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на брифинг в МОН, съобщават от пресцентъра на институцията.

Предвижда се и включване на български училища в програмата на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA for Schools, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.

От тази година на изпитите за Национално външно оценяване за завършващите 10. клас ще има повече практически и междупредметни задачи. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас.

Учениците, които в момента са в  5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026, съобщи министърът.

„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, каза Цоков.  Работи се и по промяна на учебните програми.

Екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование, какъвто е трябвало да бъде създаден още през 2016 г.  Предвижда се той да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа. По думите на министъра това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система. С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.

Към системата ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни. Новият механизъм трябва да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Първо обаче ще се изпробва чрез Национална програма през 2024-2025 година.

Министърът представи и мерки за подобряване на представянето на българските ученици на международното изследване PISA. Целта е да се намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности, стана ясно по време на брифига.   

„От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с недобри резултати“, каза министър Цоков. Според него е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години. Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи, насочени основно към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.

Очаква се до дни да бъде публикувана и Наредба 16, което ще позволи стартиране на конкурсите за директори на училища и детски градини, стана ясно по време на брифинга.

Цоков съобщи, че се работи и по промяна на Закона за висшето образование, за да се предвиди възможност за тригодишни бакалавърски програми.