МОН ще предложи облекчаване на програмите в прогимназиалния етап

Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи облекчаване на програмите в прогимназиалния етап и той отново да е до 8 клас, а не до 7 клас, както е в момента. Това каза по bTV министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Той подчерта, че България е изправена пред сериозно предизвикателство, свързано с ниския интерес към инженерно-технически специалности и слабите резултати по математика и природни науки. Според него дисбалансът в учебните програми, при който най-много време се отделя на чужди езици, е една от причините за този спад. По думите му в момента учениците ни най-дълго учат чужд език – дори повече, отколкото математика, природни науки и български език и литература.

Предвижда се фокус върху балансирано съдържание на учебното съдържание в 6 и 7 клас. „Ще се опитаме да увеличим малко от учебното съдържание, което е за 6-7 клас. Там виждаме най-голямо флуктуация на резултати, най-голяма демотивация“, каза министърът. Работи се и по въвеждане на нови концепции за по-широка общообразователна подготовка, насочени към по-добра адаптация към бъдещия трудов пазар.

Министърът обяви, че има вече подготвен вариант за промени в учебните програми, който вероятно ще бъде представен за обществено обсъждане следващия месец. „Ако вземем решение за промяна в рамковите учебни планове за гимназиален етап, то ще бъде от учебната 2026/2027 г.“, уточни той. От думите му стана ясно, че идеята е да се увеличат часовете по математика, природни науки, български език и литература и малко по география и история, но без да се увеличава учебно съдържание.

Обмисля се също и връщането на структурата, която предполага завършване на основното образование в 8 клас, за да се облекчат програмите в прогимназиалния клас и да не се започва от толкова рано с профилирането. „Това е краткосрочната реформа. Дългосрочно готвим промяна в учебните програми – концептуално нови програми, които да бъдат насочени към компетенции. Надявам се да ни стигне времето за тази реформа“, заяви министърът на образованието. 

Вълчев коментира и полярни мнения относно предложението за изучаване на религия в училище. Министърът потвърди, че новият предмет няма да е задължителен и родителите ще имат възможност да избират между различните програми по предмета като „Добродетели и етика“ и „Добродетели и религия“. Според министъра над 80% от родителите, а вероятно и до 96%, биха избрали варианта, фокусиран върху добродетелите, който има минимален религиозен компонент.

Религиозното съдържание ще бъде представено в познавателен, културно-исторически и сравнителен контекст, без догматизъм, подчерта Вълчев. Той уточни, че образователната система в България остава светска, а изучаването на религия ще бъде избор между различни вероизповедания и няма да се налага. 

Въвеждането на новия предмет ще започне с първи клас, като с всяка следваща година той ще обхваща и по-горните класове. Учебните програми предстои да бъдат разработени.

Според него въвеждането на новия предмет е отговор на нуждата от по-силно морално и духовно формиране на децата, особено в контекста на предизвикателствата на съвременното общество.

Относно готовността за матурите министърът уточни, че организацията за държавни зрелостни изпити протича нормално. Очаква се около 50 хил. зрелостници да се явят, като около 11 хиляди от тях са в София. В изпитния процес ще бъдат ангажирани между 13 хил. и 14 хил. квестори.

Английският език е най-предпочитаният предмет – избран от над 13 хил. ученици, следван от математиката с около 2400 зрелостници. Министърът изрази тревога от ниския интерес към природните науки и го отдаде на претоварени учебни програми и липса на време за затвърждаване на знанията.

По отношение на провеждането на матурите Вълчев бе категоричен, че отлагане не е било възможно заради стачката на градския транспорт в София. Именно това е била една от причините да се вземе решение да се отпуснат допълнителни средства, за да се гарантира нормалното функциониране на градския транспорт в дните на изпитите.