По-важното от миналата седмица: Банковата криза отново разпали риска от рецесия

В този седмичен обзор ще намерите последните новини от света на икономиката и финансите, но и политиката от последната седмица, които Investor.bg традиционно изготвя. 

1. Банковата криза поражда опасения от рецесия

Неотдавнашните банкови сривове и спасителните сделки отново разпалиха рисковете от рецесия и сега има опасения, че световният растеж ще отслабне, тъй като кризата предвещава края на „ерата на лесните пари" и настъпването на кредитна криза.

„Съществува значителен риск продължаващите банкови проблеми да доведат до „внезапно спиране" на кредитирането, което би довело до рецесия, надхвърляща строго необходимото за укротяване на инфлацията", заяви пред Ройтерс главният икономист на AXA Investment Managers Жил Мок.

Той отбеляза, че малките и големите банки в САЩ дават големи заеми и задържат пари в брой. Централните банкери следят отблизо потенциала за кредитна криза, като един от представителите на Европейската централна банка сигнализира за възможно затягане на кредитирането.

Акциите на световните банки са се понижили с близо 15 % през март. А компаниите от чувствителни към перспективите за растеж сектори - като недвижимите имоти и петрола и газа - сега се сриват на фондовите пазари.

В същото време потребителите и компаниите са изправени пред все по-тежкия проблем с повишаването на лихвените проценти. Рейтинговата агенция S&P очаква до септември процентите на неизпълнение на задълженията в САЩ и Европа да достигнат съответно 3,75% и 3,25%, което е над два пъти повече от наблюдаваните през септември 2022 г. 1,6% и 1,4%. Песимистичните прогнози за 6,0% и 5,5% не са „изключени", предупреждава агенцията.

Корпорациите имат по-високи нива на заеми сега, отколкото по време на голямата финансова криза, казва Джим Рийд, стратег на Deutsche Bank.

2. Световната банка предупреждава за „загубено десетилетие" на глобалния растеж без смели промени в политиката

Световната икономика е изправена пред „изгубено десетилетие", ако политиците не приемат амбициозни инициативи за стимулиране на предлагането на труд, производителността и инвестициите, твърди Световната банка. Според нейната оценка средният потенциален световен икономически растеж ще се срине до тригодишен минимум от 2,2% годишно до 2030 г., ако не бъдат предприети големи промени в политиката.

„Ако не успеем да обърнем това очаквано забавяне, това ще има дълбоки последици за способността на света да се справи с изменението на климата и да намали бедността“, посочва банката в нов доклад, озаглавен „Спадащи перспективи за дългосрочен растеж: Тенденции, очаквания и политики“ (Falling Long-Term Growth Prospects: Trends, Expectations, and Policies). 

„Почти всички икономически сили, които движеха напредъка и просперитета през последните три десетилетия, отслабват", смятат от банката. Тя обаче добавя, че според доклада съгласувани усилия за увеличаване на инвестициите в устойчиви сектори, намаляване на търговските разходи, стимулиране на растежа в сферата на услугите и разширяване на участието на работната сила могат да повишат потенциалния растеж на БВП с до 0,7 процентни пункта до 2,9%.  Растежът на глобалната икономика според Световната банка. Графика: World Bank

„Световната банка следи и развитието на банковия сектор в момент, когато повишаването на лихвените проценти и затягането на финансовите условия повишават разходите за заеми за развиващите се страни,“ казва Айхан Косе, директор на групата за прогнози на банката.

„Забавянето, което описваме... може да бъде много по-силно, ако избухне нова световна финансова криза, особено ако тази криза е придружена от глобална рецесия", казва Косе, като отбелязва, че рецесията може да се отрази на перспективите за растеж в продължение на години.

3. Новините накратко: кратки истроии за икономиката от цял свят

Според доклад на Goldman Sachs генеративният изкуствен интелект, като ChatGPT, може да доведе до бум на производителността, който ще повиши световния БВП със 7% в рамките на 10 години. Изкуственият интелект обаче може да доведе и до „значителни сътресения" на пазара на труда, излагайки на риск 300 млн. работни места в световен мащаб.

Премиерът на Китай Ли Цян заяви, че е решен да отвори втората по големина икономика в света и да проведе реформи, които могат да помогнат за стимулиране на растежа. Той заяви, че геополитическото напрежение само ще забави развитието в световен мащаб. „Ще въведем редица нови мерки в разширяването на достъпа до пазара и оптимизирането на бизнес средата ... Мирът е предпоставка за развитие“. 

Според рейтинговата агенция Moody's кредитният профил на САЩ би трябвало да бъде изправен пред ограничени рискове от банковата криза в страната. Въпреки това тя заявява, че продължителният стрес в сектора може да повлияе на икономическата и фискалната стабилност на страната. 

Португалия въвежда план на стойност 2,7 млрд. долара, за да помогне на семействата с ниски доходи да се справят с нарастващата инфлация и високите лихвени проценти. Тя също така премахва данък добавена стойност от 6% върху 44 основни хранителни продукта, но се сблъсква с критики, че тази мярка не е достатъчна, за да помогне на потребителите.

Бюджетът на Канада също съдържа „отстъпка за хранителни стоки" за 11 милиона домакинства с ниски доходи. Бюджетът се стреми да помогне на страната да се конкурира със САЩ в областта на нисковъглеродната икономика, включително чрез поредица от данъчни кредити за зелени инвестиции на стойност 35 млрд. канадски долара (26 млрд. щатски долара).

Египет е подложен на натиск да девалвира валутата си, след като стойността ѝ се понижи на черния пазар. Централната банка вече три пъти рязко девалвира египетския паунд след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Инфлацията е на пет и половина годишен връх от 31,9%, а тежките задължения на Египет по външния дълг включват 3,5 млрд. долара погашения по програми на МВФ, които трябва да бъдат изплатени до края на тази година. Египетската икономика продължава да е в криза. Снимка: Photographer: Islam Safwat/Bloomberg

Руският президент Владимир Путин заяви, че рекордно ниската безработица и незначително по-високите реални заплати са доказателство за постепенното икономическо възстановяване в страната. Данните обаче показват, че през феврсуари потребителското търсене в Русия е намаляло със 7,8%, а промишленото производство - с 1,7%. 

Според доклад на изследователи от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Института за световна икономика в Кил между 2008 г. и 2021 г. общо 22 развиващи се страни са били спасени от фалит от Китай. Китай е похарчил 240 млрд. долара за спасяването, като сумата е нараснала рязко през последните години, тъй като все повече държави изпитват затруднения да изплащат заеми, похарчени за изграждане на инфраструктура за инициативата на Пекин „Един пояс, един път", се казва в доклада.

4. Повече за финансите и икономиката 

МВФ стартира доброволен Кодекс за прозрачност на централните банки, за да се опита да засили доверието в тях. Той представлява набор от принципи, обхващащи мандатите, функциите и операциите, и има за цел да подобри прозрачността и отчетността.

Какво представлява балансът по текущата сметка на една държава и дали дефицитът е добър или лош за нейната икономика? В този блог се разглеждат елементите, които съставляват баланса по текущата сметка, и кои държави имат най-големи дефицити и излишъци. 

Макар че цифровизацията се оказа сребърното зрънце по време на пандемията за много от развитите икономики, различията в отделните държави и сектори продължават да съществуват, твърдят изследователи от МВФ. Тук те очертават далечните и дълготрайни последици от по-широкото внедряване на цифровите технологии за производителността и пазарите на труда.

5. Пети избори за 2 години в България  

Българите гласуваха на петите си избори за последните две години, за да сложат край на сътресенията, които парализираха политическата система и изложиха на риск единството на Европейския съюз заради руската инвазия в Украйна. Балканската страна се бори с политическа безизходица, след като поредица от неубедителни гласувания - последното през октомври - не дадоха на нито една политическа сила достатъчно подкрепа, за да събере управляващо мнозинство. Тъй като проучванията на общественото мнение, а и първите резултати, не показват ясен победител на вота в неделя, е възможно да се проведат още едни предсрочни избори тази година.

Войната в Украйна само засили хаоса в най-бедната страна в ЕС, която се намира на източния фланг на НАТО, на по-малко от 300 мили от Крим през Черно море. Партиите, ръководени от бившите министър-председатели Бойко Борисов и Кирил Петков, са на фотофиниш, като се радват на подкрепата на повече от една четвърт от избирателите, сочат проучванията на общественото мнение. Те поне заявиха, че ще водят разговори след преброяването на бюлетините. Но са дълбоко разделени заради обвиненията в корупция - ожесточение, което вероятно ще удължи политическото противопоставяне, забавило плановете на България да се присъедини към еврозоната, да се възползва от фондовете за възстановяване от Covid-19 и да се заеме с реформите, целящи да догони по-богатите държави от ЕС.

„Не съм оптимист за съставяне на правителство", казва пред Bloomberg Капусин Мей, анализатор на политическия риск в консултантската компания Verisk Maplecroft. „Наистина изглежда, че политиците не са в състояние да намерят решение на тази безизходица“. 

България поддържа тесни икономически връзки с Москва и бе почти напълно зависима от руския газ, докато Владимир Путин не изпрати танкове в Украйна. Основният ѝ източник на електроенергия продължава да бъде ядрена централа, проектирана по съветски образец, която зависи от руско гориво и части за поддръжка.

Временният кабинет на Радев поиска изключения от санкциите на ЕС в енергийния сектор. Това го отличава от много партньори на ЕС. България не бе допусната до Шенгенската зона за пътуване без паспорти, като някои членове на ЕС не желаят да допуснат това поради съмнения относно подкупи и сигурността на границите. България гласува за 5-и път в рамките на 2 години. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Препятстван да остане на поста си след масовите антикорупционни протести и изборите през 2021 г. Борисов беше арестуван за кратко по обвинения в подкуп при управлението на Петков след отделно разследване на снимки, показващи нощното му шкафче, натъпкано с пари в брой, златни кюлчета и пистолет. Той отрече да е извършил нарушение и делото за ареста му беше прекратено от съдия. САЩ наложиха санкции и на бившия му финансов министър Владислав Горанов за предполагаема безстопанственост и корупция.

„Корупцията, неефективността и липсата на отчетност бяха широко разпространени проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт", заяви Държавният департамент миналия месец.

В сряда президентът Румен Радев призова политиците да работят заедно, за да се сложи край на кризата.  „Иначе конституцията е ясна", каза Радев. „Президентът ще назначи служебно правителство, ако партиите не искат, не могат или се страхуват да го направят."

6. Сана Марин може да загуби премиерския пост във Финландия

Сана Марин, министър-председателят на Финландия, се бори да остане на власт, след като избирателите отидоха до урните в неделя, за да вземат решение в една оспорвана надпревара. 

Трите най-големи партии бяха с равни шансове на парламентарните избори, като последните проучвания им даваха приблизително равни шансове за победа. Победителят - и съставената от него коалиция - ще определят траекторията на публичните финанси на Финландия, съдбата на амбициозната цел за нулево потребление до 2035 г. и перспективите за компенсиране на застаряването на населението с имиграция в студената северна страна. 

Социалдемократите на Марин се стремят да останат на власт с обещанията си да повишат данъците и да насърчат растежа - средства, които според опозиционната Национална коалиция са взаимно изключващи се. Вместо това дясноцентристката група иска да намали данъците и разходите с цел по-скорошно балансиране на бюджета. Опозиционната ултранационалистическа Финландска партия е съгласна с фискалната предпазливост, но отхвърля имиграцията и се стреми да намали амбициите в областта на климата. 

Какво означават тези противоречиви възгледи за изграждането на коалиции след изборите, е забулено в мистерия, което усложнява избора на 4,3 млн. избиратели с право на глас във Финландия, където не съществуват утвърдени политически блокове.

Марин, която си спечели международна слава с танците си, преведе страната през безпрецедентна пандемия като ръководител на петпартиен кабинет, ръководен само от жени. Личният стил на 37-годишната премиерка привлича млади избиратели и тя е известна с това, че се обяви твърдо срещу войната на Русия в Украйна, която доведе страната ѝ до членство в НАТО в пълен обрат в политиката за сигурност. 

Макар че финландците като цяло се гордеят с тази световна слава - рядкост за лидер от толкова малка страна - това, което не се харесва на мнозина, е небрежното отношение към разходите и заемите във време на нарастващи лихвени проценти. И Финландия гласува за парламент. Снимка: EPA/KIMMO BRANDT

„Сега хората имат възможност да дадат оценка на сегашното правителство за свършената от нас работа, тъй като преди четири години никой от нас не знаеше с какви трудности ще се сблъскаме заедно и никой не можеше да каже как трябва да се управляват тези гигантски кризи", каза Марин по време на дискусия миналата седмица. „Ние показахме какво може да се направи“. 

За ръководителя на Националната коалиция и бивш министър на финансите Петери Орпо проучванията през последната година бяха „горчиво“ четиво, като преднината му от пет процентни пункта пред конкуренцията бавно се изпаряваше заедно с почти сигурния премиерски пост.

Все пак голяма част от избирателите се ориентират към крайнодясната Финландска партия, ръководена от 45-годишната депутатка Рийка Пура, която предлага платформа за избирателите, загрижени за вътрешната сигурност и имиграцията и смятащи, че се вдига твърде много шум около изменението на климата.

Резултатът от гласуването в неделя ще провери дали евроскептичните популисти могат да повторят успеха на своите колеги в съседна Швеция и в Италия.