IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какво беше важно през миналата седмица?

България се отказа от целевата дата 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната, Япония номинира академик за председател на централната си банка

08:13 | 20.02.23 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Getty Images News
Снимка: Getty Images News

Изминалите седем дни бяха изпъстрени с важни новини отвъд чисто политическите вълнения в България. Investor.bg предоставя подбор на по-важните събития в икономиката и политиката, които въздействаха малко или повече на пазарите.

България

България заяви, че няма да изпълни критериите за приемане на еврото през януари 2024 г., както беше планирано, което е удар по усилията на най-бедния член на Европейския съюз да се интегрира по-дълбоко в блока. Страната ни планираше да премине към единната валута една година след балканската си съседка Хърватия, която се присъедини миналия месец. България обаче е в политическа криза, която парализира изработването на политики и предизвика множество предсрочни избори. Следващият вот, насрочен за 2 април, ще бъде петият в рамките на две години.

„Ние просто не сме изпълнили изискванията", заяви министърът на финансите Росица Велкова пред репортери в петък. Ако няма никаква яснота относно новата целева дата, това „ще се отрази както на кредитния рейтинг, така и на доходността по дълга в негативна посока", каза тя.Последният парламент не успя да одобри необходимото законодателство и правителството няма да поиска оценка от Европейската комисия и Европейската централна банка, необходима за ускоряване на процеса, каза тя. 

Друга цел за интеграция в ЕС - присъединяването към Шенгенското пространство за свободно пътуване - се провали през декември заради съмнения относно способността на България да се справи с корупцията и да защити външните граници на блока. От 2016 г. насам последователно редица правителства в София настояват за ускоряване на пътя към еврото в опит да повишат жизнения стандарт и да се интегрират по-дълбоко във финансовата система на ЕС. Страната се сблъска с многобройни неуспехи, тъй като трябваше да преодолее съмненията сред държавите членки относно стабилността на банковата си система и състоянието на икономиката си след кризата с държавния дълг в съседна Гърция и скандалите за пране на пари в балтийските държави от еврозоната.

В продължение на години България изпълняваше официалните критерии на блока за бюджетния си дефицит и има едно от най-ниските нива на дълг в ЕС. Политическата криза обаче забави други приготовления, като няколко партии, включително проруските социалисти и националисти, поискаха провеждането на референдум за приемането на единната валута. Само една трета от населението на България подкрепя тази идея. Велкова призова следващия парламент да одобри необходимото законодателство и заяви, че България може да се присъедини към еврозоната още през януари 2025 г. Това обаче може да се окаже трудно, тъй като проучванията на общественото мнение не показват лидер преди вота.

„Възможна е по-ранна дата, например 1 юли 2024 г., възможна е и по-късна дата", каза тя. „Всичко зависи от това дали ще изпълним критериите и кога ще ги изпълним“. 

Ръстът на българския БВП постепенно забавя темпа си, показват експресните оценки на НСИ. През последното тримесечие на 2022 г. увеличението му е с 0,5% спрямо третото тримесечие на годината и 2,1% на годишна база. Данните не са изненада - повечето прогнози са за забавяне на икономическия ръст в края на 2022 и през 2023 г., синхронно с показателите в останалите държави от ЕС. 

Износът приключва 2022 година с почти 38% ръст. Продадената навън продукция за първи път номинално достига рекордните 94,4 млрд. лв., показват предварителни данни на националната статистика. Стоки от разнообразни материали като метали, дърво, текстил наред с машини и оборудване, както обикновено, представляват най-голяма част от износа. Ръст отчитат почти всички категории продукти, като най-значителен е при енергийните - над 200%. В голямата си част обаче добрите резултати идват не толкова от обемите, колкото от високите цени. 

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) запазва без изменение оценката си за ръста на българската икономика през миналата година на ниво от 3%, но коригира в низходяща посока прогнозата си за тази година до 1% (спрямо прогнозата за 1,5% растеж, направена през септември). За 2024 г. се очаква ускоряване на икономическия ръст до 2,6%. 

Европейската комисия очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 1,4% през 2023 г. и с 2,5% през 2024 г. Траекторията на икономиката се очаква да зависи до голяма степен от взаимодействието между динамиката на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията сочат, че през прогнозния период инфлацията ще отслабва постепенно, тъй като поскъпването на услугите ще се запази, се казва в зимната икономическа прогноза.

Европа, ЕС и еврозоната 

Парламентът на ЕС даде окончателното си одобрение за забрана на регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. По този начин депутатите потвърдиха споразумението, постигнато между Парламента и държавите членки на ЕС през октомври миналата година. Държавите членки все още трябва да дадат съгласието си. Италианското правителство вече обяви, че ще подкрепи отслабване на забраната. Все още не е решено и дали ще има изключения за автомобилите, които се движат със синтетични горива („електронни горива"). Това предстои да бъде разгледано от ЕК.

ЕК също така иска да класифицира водорода, произведен с ядрена енергия, като "зелен". Ако за необходимата електролиза се използва електроенергия от мрежа с висок дял на ядрена енергия и по този начин с ниски емисии на CO2, това може да бъде обозначено като „зелен" водород, заяви тя. Друго изискване е операторът на мрежата да е сключил дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници в региона. Мнозинството от държавите членки и парламентът все още могат да възразят срещу предложението на Комисията. Това обаче се смята за малко вероятно.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи подробностите по поредния пакет от санкции срещу Русия. Той трябва да бъде с общ обем от 11 млрд. евро. Предвиждат се експортни ограничения за електронни компоненти, които могат да се използват в руските оръжейни системи. Важни суровини като каучук или асфалт ще бъдат добавени към списъка на забранените за търговия стоки. Дружествата в Иран също ще бъдат засегнати от планираните санкции заради оръжейните доставки за Русия. Освен това се планирса още четири руски банки да бъдат изключени от международната платежна система Swift, както и да бъдат наложени лични санкции на още длъжностни лица. Пакетът трябва да бъде одобрен единодушно от държавите членки на ЕС.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард потвърди, че централната банка ще повиши лихвените проценти с още 50 базисни пункта през март. Лагард заяви пред депутатите от ЕС, че по-нататъшният курс на паричната политика ще бъде оценен след това. Инфлацията в еврозоната напоследък спадаше три поредни месеца, но със своите 8,5% все още е доста над целевата инфлация на ЕЦБ от 2%. Кристин Лагард. Снимка: Bloomberg LP Кристин Лагард. Снимка: Bloomberg LP

Потреблението на газ в ЕС спадна значително през януари. Според месечния доклад на Форума на страните износителки на газ (GECF) потреблението е спаднало с 19% в сравнение със същия период на миналата година. Като основни причини за това GECF посочва сравнително меката зима и мерките за икономии поради по-високите цени. Междувременно цената на газа в Европа спадна през миналата седмица до най-ниското си ниво от почти година и половина.

Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на еврозоната от 0,3% на 0,9%. За Германия тя вече не предполага рецесия, а малък ръст от 0,2%.

Заедно с Франция, Испания, Италия и Белгия, както и с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Германия създаде фонд за насърчаване на финансирането на европейски стартиращи предприятия. Целта е да се укрепи „технологичният суверенитет на Европа" и да се предотврати изтичането на компании. Така наречената „Инициатива за европейски технологични шампиони (ETCI)" е с първоначален обем от 3,75 млрд. евро, един милиард от които ще бъде предоставен от Германия. Други държави от ЕС могат да се присъединят през следващите 18 месеца.

Британското правителство прие знаково съдебно решение в спора за правото на пребиваване на гражданите на ЕС. Министерството на вътрешните работи няма да обжалва решението на Върховния съд от декември. Съдът беше постановил, че регламентът, според който гражданите на ЕС трябва да докажат законното си пребиваване във Великобритания в двуетапна процедура, не е в съответствие с Договора за Brexit.

В спора за колективното трудово договаряне в публичния сектор на Германия синдикатът Ver.di заплашва да удължи стачките. Дали това ще се случи, зависи от втория кръг на преговорите, който ще се проведе през тази седмица, заяви лидерът на профсъюза Франк Вернеке. Ver.di и Асоциацията на държавните служители настояват за 10,5% увеличение на доходите, но поне с 500 евро повече. Общинските работодатели отхвърлят това като икономически непоносимо бреме. 

В рамките на процеса за Wirecard бившият главен изпълнителен директор Маркус Браун отхвърли всички обвинения на прокуратурата. Той не е имал „никакво знание за фалшифициране или присвояване", заяви Браун пред Областния съд в Мюнхен. Освен това той „не е обединявал усилията си с никого, за да сформира банда", и винаги е предполагал, че бизнесът с трети страни партньори в Азия съществува и че средствата в депозитните сметки за милиарди долари съществуват, заяви Браун. Прокуратурата обвинява Браун в счетоводна измама, манипулиране на пазара, злоупотреба с доверие и измама с професионална банда. 

През миналата година излишъкът на германския износ намаля значително. Износът надвишаваше вноса със 79,7 млрд. евро. През 2021 г. излишъкът все още е бил в размер на 175,3 млрд. евро. Миналата година Китай беше най-важният търговски партньор на Германия за седма поредна година с външнотърговски оборот от 297,9 млрд. евро.

 

Търговският дефицит на Германия с Народната република нарасна до нов рекорд от 84,3 млрд. евро. Най-големият купувач на германски стоки останаха САЩ със 156,1 млрд. евро.

Северна Америка

Джо Байдън промени състава на своите икономически съветници. Президентът на САЩ назначи Лейл Брейнард за свой нов главен икономически съветник. Бившият заместник-председател на Федералния резерв на САЩ поема Националния икономически съвет (НИС). Главният икономист на Министерството на труда Джоел Гембъл ще стане един от заместниците на Брейнард. Брейнард е смятана за социално прогресивен икономист. Джаред Бърнстейн, член на Съвета на икономическите консултанти. Снимка: Oliver Contreras/Sipa/Bloomberg Джаред Бърнстейн, член на Съвета на икономическите консултанти. Снимка: Oliver Contreras/Sipa/Bloomberg

Освен това Байдън очевидно иска да назначи дългогодишния си довереник Джаред Бърнстейн за ръководител на Съвета на икономическите консултанти (СЕА), където Бърнстейн вече е член. Байдън също така назначи заместник-директора на НЕК Бхарат Рамамурти за съветник по стратегическата икономическа комуникация. Рамамурти първоначално бе в екипа на американския сенатор Елизабет Уорън.

Азия

Трейдърите се затрудняват да решат дали китайските пазари са достигнали своя връх, като тези, които са инвестирали рано в търговията при отварянето на пазара, намаляват рисковете, докато други, които са пропуснали лодката, чакат катализатор през март.  Инвеститорите са предпазливи, тъй като се влияят от напрежението между САЩ и Китай, изчезването на високопоставен инвестиционен банкер и икономическите стимули. Предпазливостта на Пекин по отношение на ливъриджа и решимостта му да намали финансовия риск също ограничават притока на ликвидност към финансовите пазари. Индексът Hang Seng China Enterprises, който през миналата седмица изпадна в техническа корекция, не е отчитал последователни ръстове от 15 търговски дни. Това е най-дългата серия от началото на август, месец на кратка стабилност в това, което по-късно се превърна в най-лошото тримесечие за индекса, откакто Китай девалвира юана през 2015 г.

Един от най-известните банкери милиардери в Китай – Бао Фан, е изчезнал, съобщават от неговата компания. От China Renaissance Holdings са предупредили Фондовата борса в Хонконг, че от няколко дни нямат връзка с него, но базираните в Пекин негов фонд и банка работят нормално. Акциите на China Renaissance се сринаха с над 20% по време на търговията в Хонконг в петък. Бао Фан е един от най-големите инвестиционни банкери. China Renaissance изигра важна роля в света на интернет технологиите в Китай през последното десетилетие. Инвестиционната банка консултира Meituan и Dianping в тяхното мащабно сливане и последващо IPO в Хонконг, припомнят световните агенции.

Във вторник японското правителство номинира Казуо Уеда за следващия управител на Японската централна банка - първата промяна в ръководството от десетилетие насам след агресивното облекчаване на паричната политика на управителя Харухико Курода. 71-годишният Уеда е бивш професор по икономика в Токийския университет и от 1998 до 2005 г. е член на Управителния съвет на ЯЦБ. Когато в петък предната седмица се появи новината за вероятната му номинация, Уеда заяви, че според него програмата за облекчаване на паричната политика на Курода трябва да остане в сила. Понастоящем Японската централна банка има краткосрочен лихвен процент от минус 0,1% и е определила таван от 0,5% за доходността на 10-годишните държавни облигации. Казуо Уеда бе номиниран за председател на ЯЦБ. Снимка: Bloomberg Казуо Уеда бе номиниран за председател на ЯЦБ. Снимка: Bloomberg

И двете стъпки имат за цел да запазят ниски лихвените проценти и да насърчат заемането на средства и харченето.

Развиващи се пазари 

Руското правителство очевидно обмисля увеличение на данъците и допълнителни налози, за да се справи с последиците от войната в Украйна за държавния бюджет. Министърът на финансите Антон Силуанов спомена за еднократен „доброволен" данък за големите компании. В момента се обсъжда как би могло да се осъществи това и се подготвят съответните изменения в данъчните закони.

Паричната реформа в Нигерия предизвиква ожесточени вълнения. Още през есента централната банка на Нигерия обяви, че ще замени банкнотите с най-голям номинал от 1000, 500 и 200 наири. Въпреки това банките изпитват все по-големи трудности да посрещнат търсенето за новите банкноти, а много търговци спряха да приемат старите банкноти още преди крайния срок за замяна. Смята се, че повече от една трета от нигерийците нямат никакви сметки и разчитат на пари в брой.

1/3
от нигерийците нямат никакви сметки и разчитат на пари в брой.

Новините от Турция и Сирия доминираха в емисиите и през тази седмица - втора след катастрофалното земетресение. И на фона на увеличаващия се всеки ден брой на жертвите, се открояваха новините за спасени хора - близо 12 дни след труса. Сред случаите, граничещи с чудо, беше например 77-годишна жена, издържала девет денонощия под развалините в окръг Адъяман. Над десет денонощия пък са преживели под отломките 12-годишно момче в Антакия и 17-годишно момиче в Кахраманмараш, които също бяха сред спасените през миналата седмица. Иначе всеки следващ ден прибавяше още загинали към трагичната равносметка и общият брой на жертвите в Турция и Сирия надхвърли 45 хиляди души, от тях над 39 хиляди в Турция и близо 6 хиляди в Сирия. 

Потвърден беше изводът, че за Турция земетресението е най-пагубното от 80 години насам. Наред с огромния брой загинали и ранени, без дом са останали милиони хора. Разрушените сгради са десетки хиляди, и въпросът дали те са строени качествено бива поставян все по-остро. Турските власти обявиха, че са издадени заповеди за арест на над 130 души от строителния бранш.  Спасителни екипи търсят оцелели в Турция. Снимка:  EPA/REFIK TEKIN Спасителни екипи търсят оцелели в Турция. Снимка: EPA/REFIK TEKIN

Междувременно се появиха анализи, че най-ужасяващото земетресение в Турция от почти век остави следа от разрушения, които може да струват на Анкара до 84,1 млрд. долара

Глобалната икономика

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас обяви оставката си. Той ще напусне поста си в края на юни, съобщиха от Световната банка. Посочената причина е, че Малпас иска да преследва „нови предизвикателства". Американският икономист беше назначен начело на Световната банка през април 2019 г. по предложение на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп; петгодишният му мандат щеше да продължи до 2024 г. Назначението на Малпас често беше критикувано, тъй като в миналото той беше привлякъл вниманието със скептични изказвания по отношение на изменението на климата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:34 | 19.02.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още