По-важното от миналата седмица 

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Президентът на България даде шанс на бившата управляваща партия „Продължаваме промяната“ да състави ново правителство и да изведе страната от политическа криза, която може да доведе до пети избори в рамките на две години. Президентът Румен Радев назначи Николай Денков, професор по химия, номиниран от „Продължаваме промяната", да води коалиционните преговори. 

Денков разполагаше със седмица, за да намери подкрепа от мнозинството за съставяне на кабинет. Но тъй като повечето други партии отказват да подкрепят „Продължаваме с промяната", чието правителство беше свалено от коалиционните си партньори миналото лято само шест месеца след началото на мандата му, шансовете бяха считани за малки от самото начало. Освен това националната декларация, изготвена от ПП, не бе подкрепена в края на седмицата в парламента, след което Денков обяви, че ще върне неизпълнен мандата. Това ще се случи още в понеделник. 

Сега Радев ще избере трета партия по свой избор, която да се опита да сформира управляваща коалиция, а ако това не се получи, президентът ще бъде принуден да насрочи предсрочни избори през пролетта.

Дори и това да се случи, фрагментираният политически спектър на България може да „роди“ пореден „висящ“ парламент, в който няма достатъчно силна партия, която да оглави ново правителство. Това потенциално би удължило продължаващата вече години криза, която забави достъпа на балканската държава до фондовете на ЕС за възстановяване и възпрепятства усилията ѝ да се присъедини към еврозоната през следващата година. 

Турция предостави на България достъп до своите терминали за втечнен природен газ, отваряйки строго контролирано кътче от европейския газов пазар, което може да помогне за диверсифициране на микса от доставки в региона. Българската държавна компания „Булгаргаз" ЕАД ще може да внася втечнен природен газ през терминалите и мрежата на Турция в продължение на 13 години съгласно споразумение, подписано в София във вторник. България ще може да използва общ капацитет от около 1,5 млрд. куб. м годишно, заяви пред репортери турският министър на енергетиката Фатих Донмез. Ако бъде изпълнен, капацитетът ще задоволява около половината от вътрешното търсене на България.

Споразумението отваря нов маршрут за доставки в Югоизточна Европа, след като Русия ограничи доставките за континента след инвазията си в Украйна. Досега най-краткият път на България за достъп до втечнен природен газ беше през Гърция, където купувачите трябва да се конкурират за места за акостиране съгласно правилата на Европейския съюз.

Ден по-късно на свое заседание служебното правителство одобри Меморандум за разбирателство с Гърция за проучването на възможностите за изграждане на нефтопровод "Александруполис-Бургас". Тук целта е да се пренася нефт от гръцкото пристанище на Егейско море до бургаската петролна рафинерия на "Лукойл", за да се намали зависимостта от Русия. В решението на служебния кабинет се казва, че тръбопроводът трябва да е готов до края на 2024 г., вероятно за да осигури алтернативни доставки след изтичането на декларацията на България по ембаргото на ЕС за руския петрол. За да се случи в този срок проектът, обаче са нужни неимоверни усилия и много средства.

Служебният кабинет вкара бюджетния дефицит за 2022 г. под 3%, нужни за влизане в еврозоната. По предварителни данни на финансовото министерство дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) ще е около 1,5 млрд. лв., или 1% от прогнозния БВП, докато разчетите при актуализацията през лятото бяха за 6,2 млрд. лв., или 4,1% от БВП. А на начислена основа (по следената от Брюксел методология) салдото се очаква да е около -2,9% от БВП. Така дори и без да се взема предвид действащата дерогация, страната ни би спазила маастрихтския критерий.

Природният газ в България поскъпна през януари с близо 23% в сравнение с последния месец на 2022 г., след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди на свое заседание в първия ден на 2023 г. новата цена на газа. Според решението на енергийния регулатор за януари горивото ще струва 179.33 лв на мВтч при 146.09 лв. за мВтч през декември. Това е втори пореден месец на ръст на цените на газа, след като преди това през октомври и ноември тя се понижаваше от рекордните нива през септември, движена най вече от топлото за сезона време.

На същото заседание на КЕВР "Булгаргаз" е поискал от регулатора да признае разходи за съдебни дела през 2023 година, сред които за иск срещу "Топлофикация София" и евентуални разноски по арбитражно дело срещу "Газпром Експорт", разкри Investor.bg на базата на протокола от закрито заседание на енергийния регулатор, на който бе разгледано ценовото заявление на компанията за януари 2023 година. КЕВР отказва да утвърди разходите за евентуално арбитражно дело, включително и арбитражни такси, тъй като става въпрос за хипотеза и разходите въобще не могат да бъдат потвърдени и доказани. Признатите разходи се включват в цената на услугата, която "Булгаргаз" извършва като обществен доставчик, а именно - доставка на природен газ. Експертите от КЕВР са категорични още, че разходи за арбитраж не са вписани в Наредбата за ценообразуването, на чиято база се работи за определяне на цената на газа.

Европа, ЕС и еврозоната

Хърватия, най-новият член на Европейския съюз, стана 20-ата страна, присъединила се към еврозоната. С този ход страната с население от около 4 млн. души влезе в ядрото на ЕС, като улесни трансакциите и осигури на финансовата си система предпазна мрежа при бъдещи кризи. Европейската комисия даде положителна оценка от наблюденията си в първите дни след въвеждането на еврото в страната. Хърватският премиер Андрей Пленкович обаче осъди  необоснованото вдигане на цените и предупреди, че правителството ще се противопостави на това. Премиерът поясни, че мерките ще засегнат различните видове данъци. 70% от банкоматите в Хърватия пускаха евро още в първите часове на новата година. Снимка: Petar Santini/Bloomberg

Междувременно изцяло положително се оценява влизането на страната в шенгенското пространство.

Годината започна с топло време и температурни рекорди в Европа. 20 градуса през януари разочароваха любители на зимните спортове в Швейцария и Италия, а в Билбао в Северна Испания бяха измерени над 25 градуса. Испания, Франция, Великобритания и Ирландия обявиха миналата за най-топлата година в историята си, а учените отново напомниха, че горещите вълни са станали по-интензивни заради климатичните промени, предизвикани от човека. Всичко това свали цената на европейския природен газ под нивата от началото на войната. 

Страните от Европейския съюз (ЕС) са отпуснали помощи в размер на 706 млрд. евро за компенсирането на домакинствата и бизнеса заради високите енергийни цени от септември 2021 година до края на 2022 година, показва анализ на Bruegel. Цената на газа на пазарите е повече от 7 пъти по-висока спрямо средното през 2020 година, въпреки че в някои държави в Европа бяха въведени тавани на цената на газа. В момента топлото време и пълните газохранилища доведоха до съществено намаляване на цената на суровината - нидерландската борса TTF, която е референтна за повечето договори за доставка в Европа, затвори сесията в четвъртък (5 януари) на ниво от малко над 72 евро за мегаватчас. Ако ниските енергийни цени се запазят, това ще помогне за забавяне на инфлацията, казват експертите. А данните за инфлацията в еврозоната през декември, сочат, че тя вече пада до едноцифрено число.

Инфлацията в еврозоната се върна към едноцифрени стойности за първи път от август насам, което подхранва надеждите, че най-тежкият скок на потребителските цени в блока е достигнал своя връх. Декемврийската инфлация в зоната с единна валута възлиза на 9,2%, съобщи Евростат в петък, като забавянето на растежа на енергийните разходи обуславя по-бавния растеж. Данните отразяват забавянето на поскъпванията в Германия, Франция, Италия и Испания и са по-ниски от очакваните 9,5% от икономистите, анкетирани от Bloomberg. Експерти, интервюирани от агенция Ройтерс, прогнозираха стойност от 9,7% за декември. През ноември инфлацията все още бе 10,1%. Въпреки това инфлацията продължава да застрашава европейската икономика, като показателят за базисната инфлация, която не включва енергията и храните, се е ускорила до рекордните 5,2%.

Фабричните поръчки в Германия записаха рязък спад в размер на 5,3% през ноември миналата година, като това е било най-голямото понижение от над година, предизвикано от намаление във външното търсене, показват данните на Федералната статистическа служба (Destatis). Очакванията сред анализаторите, анкетирани от медията, бяха за далеч по-малко свиване в размер на 0,5%, след като през октомври фабричните поръчки нараснаха с 0,6 на сто.

ExxonMobil ще даде ЕС на съд в опит да го принуди да отмени новия данък върху свръхпечалбите, наложен на компаниите в енергийния сектор и горивата. Гигантът твърди, че Брюксел е превишил правомощията си. Делото е заведено на 28 декември 2022 г. от неговите германски и нидерландскидъщерни дружества в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Това е и най-значимият отговор на мярката за облагане на огромните печалби, реализирани от фирмите, заради ценовите катаклизми, предизвикани от санкциите срещу Русия. 

Неочакваните данъци, наложени от Европейския съюз и Обединеното кралство след рязкото увеличение на печалбите, ще струват на Shell около 2,4 млрд. долара, обяви междувременно енергийният гигант. Извънредният налог, наложен след рязкото покачване на цените на петрола и газа миналата година, ще бъде включен в резултатите за четвъртото тримесечие на 2022 г., които ще бъдат потвърдени следващия месец, поясняват от компанията. 

ЕК съобщи за договореност всички страни членки да въведат тестване за Covid-19 на пътниците, пристигащи от Китай. От Брюксел настояха мерките, които ще бъдат конкретизирани в сряда, да бъдат прилагани възможно най-скоро. 

Разраства се скандалът за купуване на влияние от трети страни в европейските институции. Председателят на Европейския парламент (ЕП) Роберта Мецола започна спешна процедура за отнемане на имунитета на още двама действащи евродепутати във връзка с нови разкрития, свързани с Катар. Става въпрос за Марк Тарабела (S&D, Белгия) и Андреа Козолино (S&D, Италия).Т.нар. Qatargate се разбушува през декември, когато белгийски прокурор откри 150 хил. евро в брой в апартамента на бившия вече вицепредседател на ЕП Ева Кайли в Брюксел. Последва ареста ѝ, предварителни обвинения за корупция, пране на пари и участие в престъпна организация, иззети още чанти с пари с недоказан произход от офиси и апартаменти на политици и асистенти в белгийската столица. 

За Великобритания годината започна с масови стачки в железопътния транспорт с искане за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Правителството съобщи, че подготвя законодателство, за да гарантира работата на ключови сектори по време на стачки. Новите правила ще принудят важни за обществото сектори като спешната медицинска помощ, да поддържат минимални нива на работа дори и по време на протести. Премиерът Риши Сунак, който пое поста преди по-малко от три месеца, е под силен натиск да се справи с мощната стачна вълна в здравеопазването и транспорта. Правителството не може да си позволи да изпълни исканията на медицинските сестри за ръст на заплатите с 19%, но е отворено за диалог, твърди Сунак.

Азия

Пътуващи хора започнаха да се стичат към континенталната част на Китай по въздух, суша и море в неделя, много от които нетърпеливи да се видят с близките си след дълга раздяла, след като Пекин отвори границите си. Те бяха затворени от началото на пандемията от COVID-19. След три години континенталната част на Китай отвори морските и сухопътните си пропускателни пунктове с Хонконг и премахна изискването пристигащите пътници да минават през карантина, разрушавайки последния стълб на политиката за нулев COVID, която предпазваше китайския народ от вируса, но също така го откъсна от останалата част на света.

А здравни служители по света се опитват да установят фактите за бушуващата в Китай епидемия от Covid-19 и как да предотвратят по-нататъшното й разпространение. От Световната здравна организация изразиха съмнения във връзка с предоставяните от Китай данни. В началото на декември народната република отмени строгите мерки и болестта се отприщи. 1,4 млрд. е населението на най-многолюдната страна в света. Експерти подчертават слабия естествен имунитет поради налаганите изолации след появата на вируса в град Ухан преди три години, а особено напрежение пораждат пътуванията, свързани с Китайската народна република в края на януари. 

Северна и Южна Америка 

Най-голямото технологично изложение в света CES се завърна в Лас Вегас през миналатаседмица. Сред многото полезни изобретения е апарат с джобен формат, който за по-малко от минута анализира дъха, за да установи евентуално наличие на вируси.

Във Вашингтон заради разногласия в редиците на републиканците Камарата на представителите в американския Конгрес избра председател чак от 15-я опит, след като дни наред не успяваше. При безпрецедентната ситуация от 160 години насам на пътя на фаворита Кевин Маккарти към целта застанаха  над дузина конгресмени привърженици на бившия президент Доналд Тръмп. Те се възползваха от незначителното мнозинство на републиканците, спечелено на междинните избори през ноември, за да поставят условия. Накрая отстъпиха, но за конгресмена от Калифорния се очертава труден мандат. Маккарти полага клетвата си. Снимка: ЕРА

В Бразилия президентът Луиз Инасио Лула да Силва, наричан просто Лула, положи клетва за трети път. 77-годишният ляв лидер е планирал редица посещения в чужбина през годината, сред които във Вашингтон и Пекин. Целта - да извади Бразилия от международната изолация, белязала управлението на крайнодесния му предшественик Жаир Болсонаро, който не присъства на церемонията по начало на управлението на новия държавен глава. 

Лула вече оглавяваше най-голямата икономика в Южна Америка от 2003 до 2010 г., а сега триумфално се завърна след скандал за корупция и затвор. 

През седмицата Бразилия изпрати в последния му път и краля на футбола Пеле. 

Войната в Украйна 

През седмицата Русия призна най-голямата загуба на свои войници от инвазията в Украйна на 24 февруари. В Макеевка - град край Донецк, в новогодишната нощ загинаха 89 млади мъже, както се оказа, наскоро мобилизирани, а не професионални войници. По данни на Киев обаче загиналите са около 400. Руският генерал Сергей Севрюков уточни, че Украйна е ударила временна база в Макеевка с доставена от Вашингтон реактивна система за залпов огън Himars, като добави, че войниците са улеснили атаката, като са използвали мобилни телефони. Освен това руските военни са били настанени до място с множество боеприпаси и взривни вещества, които избухнали при ракетните попадения, беше отбелязано в западната преса. А също, че съобщението за големия брой загинали е предизвикало шок в Русия и поредните критики към висшето командване.

Владимир Путин пък предложи 36-часово спиране на огъня по случай Коледа. В отговор от Киев поискаха Москва да си тръгне от окупираните украински територии. Войната „ще приключи или когато вашите войници се изтеглят, или когато ние ги изхвърлим", подчерта президентът Володимир Зеленски, който очаква победа над Русия през настоящата година. Според него и Запада предложеното коледно примирие е прикритие за Москва, за да се опита да спре напредването на украинските сили в Донбас. 
Военна техника за Украйна. Снимка: Bloomberg
Съединените щати и Германия обявиха нова военна помощ за Украйна, включваща бойни машини за пехотата и система за противовъздушна отбрана Patriot. Новият пакет от Вашингтон е за 3 млрд. долара.