По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България 

Септември може да се окаже повратна точка за ръста на потребителските цени, защото през октомври националната статистика отчете по-ниска годишна стойност на инфлацията - от 17,6% спрямо 18,7% месец по-рано. Нарастването на цените на месечна база също е с малко по-бавен темп - с 0,9%. Измерен през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ; който е сравним с този на останалите страни от ЕС), ръстът на инфлацията също се успокоява. През октомври статистиката отчита 14,8% годишен ХИПЦ при 15,6% през предходния месец.

Преди седмица ЕК публикува своята есенна прогноза, в която посочва, че годишната инфлация в България е достигнала връх през септември и оттук нататък ефектите от покачването на цените на енергията и храните постепенно ще намаляват. Това е логично предвид изчерпването на базовия ефект от рязкото поскъпване на електричеството и горивата миналата есен. Дали обаче тази прогноза ще се сбъдне, ще стане ясно, след като излязат данните за поне един-два периода, като обаче дори и при преминал пик не се очаква бързо укротяване до приеманите за устойчиви нива под 2%.  През октомври годишната инфлацията е двуцифрена при всички основни групи - хранителни, нехранителни стоки, услуги. Темпът ú на прираст обаче се забавя спрямо септември при битовите разходи - за вода, ток и газ, както и при транспортните услуги. Това се дължи основно на по-бавен годишен ръст на цените на природния газ, следвани от тези на твърдите горива за отопление и на автомобилните горива.

Едва два дни след сериозен протест в София срещу наложените от ГЕРБ, ДПС и БСП спорни промени в Изборния кодекс лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отстъпи леко в неделя, като предложи поправките да бъдат допълнително обсъдени в рамките на една седмица и едва след това да влязат в пленарната зала за окончателното им приемане. Предложението на Борисов беше в отговор на съвместното изявление на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) от петък, които призоваха законопроектът за промени в изборните правила да бъде оттеглен и да се създаде временна парламентарна комисия със срок на работа един месец. На пореден брифинг в партийната централа на ГЕРБ Борисов заяви, че приема предложението на ПП и ДБ за създаването на временна комисия, и дори предложи депутатите на ГЕРБ да бъдат съвносители, но заяви, че не е съгласен срокът ѝ на дейност да е един месец. Той заподозря двете партии че предлагат този срок, защото „искат да блокират съставянето на правителство и да се отиде на предсрочни избори".

От 16 ноември отпаднаха всички задължителни противоепидемични мерки срещу COVID-19 в България, включително задължението на посетителите на лечебни заведения да носят маска. Последната заповед на здравния министър удължи мерките до 15 ноември, а нова заповед не е издавана.

Средната заплата расте с най-висок темп от 2009 г. насам - почти 15%. През третото тримесечие средното нетно възнаграждение достига 1743 лв., показват предварителни данни на НСИ. Заплатите нарастват с бързи темпове на фона на ниските нива на безработица и липсата на кадри. Повишението обаче не успява да догони ръста на цените, а освен това има големи разлики както между отделните сектори, така и между регионите в страната.

Европа, ЕС и еврозоната

Икономиката в еврозоната и целия ЕС е продължила да нараства и през третото тримесечие, но темпът значително се забавя в сравнение с началото на годината. Експресната оценка на Евростат показва, че брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 0,2% както в еврозоната, така и в ЕС в сравнение с предходното тримесечие. На годишна база покачването е съответно с 2,1% и 2,4%. През първото и второто тримесечие икономиката и в еврозоната, и в ЕС растеше съответно с над 5% и над 4% на годишна база.

Преговарящите от Европейския парламент и държавите членки постигнаха съгласие по проекта за бюджет на ЕС за 2023 г. Обемът му ще бъде 186 млрд. евро. Първоначално Европейският парламент поиска 187,3 млрд. евро, а държавите искаха да предоставят 184 млрд. евро. В структурно отношение ЕС иска да похарчи повече средства през следващата година за енергийния преход и за преодоляване на последиците от войната в Украйна.

Европейската централна банка вижда значително увеличение на рисковете за финансовата стабилност в еврозоната. В последния си доклад за финансовата стабилност ЕЦБ посочва като основни причини високата инфлация, слабия растеж и по-неблагоприятните условия за финансиране поради повишаването на лихвените проценти. Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос обаче подчерта, че централната банка все пак ще даде приоритет на целта си за ценова стабилност пред всички останали съображения.

Според члена на Изпълнителния съвет на Бундесбанк Буркхард Балц въвеждането на цифрово евро може да стане най-рано през есента на 2026 г. До края на етапа на проучването през есента на 2023 г. Управителният съвет на ЕЦБ ще реши заедно с европейския законодател дали да стартира етапа на реализация на цифровото евро.

Британският министър на финансите Джереми Хънт представи плановете на своето правителство за консолидация. Целта е през следващите няколко години да се преодолее недостигът в бюджета в размер на около 55 млрд. паунда (около 62,8 млрд. евро). Малко по-малко от половината от тази сума ще бъде получена от данъци, а останалата част - от спестявания. Така например прагът за плащане на най-високата ставка на данъка върху доходите ще бъде намален от 150 000 на 125 140 паунда годишно. Данъкът върху петролните и други енергийни компании ще бъде увеличен от 25 на 35% и ще бъде удължен с три години до 2028 г., каза Хънт. Предвижда се и временен данък от 45% върху производителите на електроенергия.

Непосредствено преди представянето на бюджета британската централна банка предизвика вълнение, като отново обвини основно Brexit за лошото икономическо състояние на Обединеното кралство. Излизането от ЕС оказа непропорционално въздействие върху търговията, заяви пред финансовата комисия на Камарата на общините Суати Дингра, член на Комисията по парична политика на Английската централна банка. От друга страна, правителството продължава да подчертава, че войната в Украйна и пандемията са основните причини за кризата.

Италия заплаши да национализира рафинерията на „Лукойл" в Сицилия. Руската петролна компания отхвърли предложението да продаде италианската си рафинерия на американската частна инвестиционна група Crossbridge Energy Partners. Решението рискува фалит на предприятието в Сицилия, което би довело до загуба на хиляди работни места. Това е и причината италианското правителство да се намеси в сделката, като ще провери всичко свързано с евентуалната продажба.

Словения ще има за първи път жена президент - Наташа Пирц Мусар спечели балотажа като независим кандидат, макар да беше подкрепена от лявоцентристкото правителство. 54-годишната Месар е адвокат в сферата на медийното право и човешките права, работила е като журналист и телевизионен водещ.

Тази седмица Европейската комисия за пореден път призова Съвета на ЕС да одобри приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенгенското пространство без граничен контрол. Тази седмица ЕК препотвърди, че трите страни са изпълнили изискванията. Но за приемане в Шенген е необходимо единодушие в Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи. Съветът ще обсъди темата в началото на декември, като кандидатурата на Хърватия ще бъде гласувана отделно от българската и румънската, като се смята, че Загреб ще получи положително решение. Шансовете на България и Румъния обаче остават под въпрос, тъй като към Нидерландия, която се противопоставя на приемането на двете страни, тази седмица се прибави и Австрия. Според австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер системата за охрана на външните граници не работи добри и моментът за разширяване на Шенгенското пространство не е подходящ.

Германия завърши и откри първия терминал за втечнен природен газ във Вилхелмсхафен. Първият натоварен специален кораб ще акостира след около месец, а от средата на януари ще се разтоварват регулярно танкери с втечнен природен газ. Друга плаваща станция за съхранение е планирано да започне да функционира в края на 2023 г. Междувременно степента на запълване на съоръженията за съхранение на природен газ в Германия е нараснала до над 100%. Според Федералната агенция за мрежите стойността се отнася до обема на работния газ, съобщен от операторите на инсталации, който показва осигурения капацитет на съоръжението за съхранение. В някои съоръжения за съхранение може да се вкарва и повече газ.

Работодателите в Германия и IG Metall постигнаха споразумение за заплатите в областта на колективното договаряне в металургичната и електротехническата промишленост в пилотната област Баден-Вюртемберг. 3,9 милиона работници ще получат с 8,5% по-висока заплата на два етапа, както и 3000 евро под формата на нетни еднократни плащания. Въпреки това, както поискаха работодателите, споразумението е за две години - до септември 2024 г. Освен това увеличението на заплатите ще започне едва през следващата година. Така първото увеличение от 5,2% ще се осъществи през юни 2023 г., а от май ще има още 3,3% увеличение.

Азия

Президентите на САЩ и Китай Джо Байдън и Си Дзинпин проведоха тричасов разговор. Те се срещнаха в Бали, където участваха в срещата на страните от Г-20. След разговора Байдън заяви, че двете държави не са постигнали съществен напредък в изглаждането на различията си.

Северна Америка 

Малко повече от седмица след междинните избори станаха ясни новите мнозинства в Конгреса на САЩ. Републиканците имат малко мнозинство в Камарата на представителите. В Сената все още има патова ситуация, но демократите могат да я спечелят благодарение на гласа на вицепрезидента Камала Харис. Междувременно бившият президент Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира отново за изборите през 2024 г. 

Глобалната икономика

Страните постигнаха трудно окончателно споразумение на климатичната среща на върха COP27 рано в неделя, което предвижда създаването на фонд в подкрепа на бедни държави, които са засегнати от климатични бедствия, но не увеличава усилията за справяне с емисиите, които ги причиняват. След напрегнати преговори, които продължиха през цялата нощ, египетското председателство на COP27 публикува окончателния текст на споразумението и едновременно с това свика пленарно заседание за бързото му утвърждаване. Бързо одобреното създаването на специален фонд в подкрепа на развиващите се страни, който да покрива непосредствените разходи за щети, предизвикани от климатични бедствия, все пак остави много от противоречивите решения за фонда за следващата година, включително кой трябва да плаща за него. Преговарящите не отправиха никакви възражения срещу предложения от председателя на COP27 Самех Шукри текст на проектоспоразумението. И на зазоряване сделката беше постигната в египетския курорт Шарл ел Шейх в неделя.

Международната агенция по енергетика предупреди за изключителна несигурност на петролните пазари поради забраната на ЕС за износ на руски петрол по море, която ще влезе в сила от началото на декември. Предложеното от страните от Г-7 ограничаване на цените обаче би могло да помогне за намаляване на напрежението, но според МАЕ остават „безброй несигурности и логистични предизвикателства".

Международният валутен фонд отново понижи прогнозата си за растежа на световната икономика. Според него глобалният БВП ще нарасне само с 2,7% през 2023 г. През предходния месец МВФ все още залагаше на 2,9%.