Икономист: Свидетели сме на екоинфлация и на инфлация на край на глобализма

Върхът на инфлацията беше достигнат през втората половина на 2022 г., когато наближаваше 20%. След подобен голям ценови шок настъпва успокоение и се очакваше, че инфлацията ще се успокои до едноцифрени стойности до средата на 2023 г., но в България това се случи по-бавно. Това обаче не е краят на историята на инфлацията. В момента тя се е укротила поради отслабване на търсенето. Този коментар в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria направи д-р Димитър Събев, икономист в Институт за икономически изследвания към БАН.

Той напомни, че като се има предвид предисторията на инфлацията, надуването ѝ винаги е предшествано от печатане на пари. Събев обърна внимание, че сега станахме свидетели на инфлация от друго естество – тя е едновременно „екоинфлация, но и инфлация на край на глобализма“.

„Производствените разходи обективно нарастват. Това, което преди можеше да се произведе с по-малко пари, в момента се произвежда по-трудно. Причината за това е, че за първи път в историята на произвеждащата човешка икономика има опит да се остойностят вредните външни ефекти“, смята икономистът.

Той посочи, че печатниците на пари работят усърдно, но и световното население постоянно нараства, както и резервите на възникващите икономики. Според него има стена, която дели двата аспекта на паричната политика, поставяйки разделение между реалната икономика и финансовия сектор.

Събев е на мнение, че Зелената сделка не си поставя за цел да опази бъдещето на планетата за нашите деца, а има за цел допълнителен икономически растеж. „Глобализацията винаги е разглеждана от гледна точка на богатия свят. Въпросът е, че Китай се е заел с много сериозна и активна глобализация в Латинска Америка и Африка. Тези блокове обособяват глобализацията – арабският свят се осъзнава като едно цяло, локалните конфликти и остойностяването на вредните екологични ефекти също ще изиграят роля“, отбеляза икономистът.

Той посочи, че само след няколко години Европейският съюз ще има възможност да таксува и налага мита на границите си за мръсно произведена продукция. Според него това е много находчиво решение, което поставя под въпрос потока на минимизиране на производствените разходи чрез повече транспорт.

„В България трябва да имаме работещи системи, които могат да ни задоволят, но и да сме отворени към чуждото. Също така трябва да имаме предвид, че здравето на населението все повече ще зависи от решенията, които се взимат на място“, смята Събев.

Според икономиста най-притеснителното е, че Западът създава нови културни модели, които карат хората да се стремят към нещо повече. „В страните от развиващия се свят учените спорят и оживено дискутират, докато в Европа цари доволство и липсва задълбочаване. Силната страна на България е, че все още не сме достатъчно удовлетворени и искаме да се доказваме, обясни той. – В българите има много от енергията, която може да доведе до идейна и технологична иновационна промяна в света, в който живеем.“

Защо екологичните икономисти са съгласни, че има нужда от пренастройване на икономическата световна система и какви трябва да са политиките за това? Гарантирано ли е намаляването на лихвените проценти през тази година? Какъв е акцентът на разговорите в Давос? Как влияе изкуственият интелект върху развитието на индустрията? Кои са глобалните икономически рискове през 2024 г.?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.