Могат ли Олимпийските игри да съживят един от най-бедните региони във Франция

Парижани от сега мърморят за тълпите заради Олимпийските игри това лято. Те си представят потни туристи, които препълват вагоните на метрото, правейки ада с пътуването за работа още по адски. Те планират летните си бягства, или в най-лошия случай – да работят от вкъщи, пише New York Times.

Не и Иван Буюкочакм. Поглеждайки към ъгъл, известен с търговия с наркотици близо да магазина за дюнери на семейството му в беден район северно от Париж, той вижда Олимпийските игри като предвестник на нещо съвсем различно: възможност.

„Преустройват улиците и ремонтират сградите“, каза той. „Този район ще бъде подобрен. Животът може да стане по-добър“.

Или поне така се надява. Френските официални лица дадоха голямо обещание за Олимпиадата през 2024 г.: да използват сумата от 4,5 млрд. евро, похарчени за инфраструктурата на игрите, за да трансформират едно от най-печално известните предградия на страната – Сен Сен Дени.

Гъсто населеният департамент, разположен на 233 кв.км. Североизточно от Париж, обхваща 40 малки градове и от поколения е синоним на бедност, имиграция и престъпност. Сега той ще бъде дом на Олимпийското село и надеждите са, че то ще осигури икономически тласък, когато игрите започнат през юли, и трайно съживяване, когато спортистите си тръгнат.

Нагоре по улицата от магазина на Буюкочакм напредва работата по проект, разположен на 210 хил. кв.м, който да превърне индустриални земи в нов квартал с високи сгради, който обещава да бъде запълнен с офиси, ресторанти и магазини. Наблизо нов Aquatic Center с 5000 места ще се превърне в спортен център за местните.

Близкият фонд от порутени социални жилища се ремонтира. Добавят се нови пътища, мостове, велосипедни алеи, паркове и училища. Има и обещание за работни места и обучения на местните в регион, преследван от упорита безработица.

Единственият въпрос, тегнещ над огромната амбиция е: ще проработи ли?

„Проблемът е как да превърнеш непристъпни зони в гостоприемни зони“, казва Матийо Анотин, кметът социалист на Сен Дени, града, който получава по-голямата част от новата инфраструктура. „Игрите са невероятна възможност. Те ни позволяват да променим имиджа си и да предоставим жилища, за да помогнем за подобряването на социалния баланс на града“.

Предизвикателствата са огромни. Безработицата в региона е над 10% и двойно по-висока в Сен Дени. Почти една трета от жителите на Сен Сен Дени живеят в бедност, а нивото на обществените жилища е близо 40%.

Сен Сен Дени е осеян с труповете на провалени правителствени спасителни планове, започващи от 70-те години. По същото време регионът, индустриален център от 19 век, губи автомобилните и стоманодобивните заводи пред по-евтини страни, стартирайки изтощителна спирала надолу.

Изграждането на "Стад дьо Франс" – националния футболен стадион – през 1998 г. бележи повратна точка, въвеждайки нов градски транспорт и привличайки туристи, както и централи на френски компании сини чипове. Много правителствени програми са били фокусирани върху подобряването на социалните жилища и образованието.

Нито една не се оказва сребърен куршум.

„Огромните усилия в инфраструктурата и видимостта може да бъдат правилният катализатор, но няма да реши всички проблеми“, казва Агнес Одие, автор на доклад за Сен Сен Дени на мозъчния тръст Institute Montaigne. „Бедността няма да изчезне“.

Компаниите, които преместиха централите там, обикновено водят свои собствени служители, които пътуват до работа от Париж. Много жители в същото време пътуват в обраната посока – за ниско платени позиции в сърцето на Париж.

През 2005 г., на фона на постоянно пренебрегване, безработица и полицейско насилие, избухнаха бунтове в Сен Сен Дени. Част от правителствения план сега включва засилване на сигурността. Министерство на вътрешните работи, което наблюдава националната полиция, казва, че ще премести своите 2500 служители от центъра на Париж в нови офиси в Олимпийското село през 2025 г. - ход, символичен за тези усилия.

Официални лица казват, че Олимпийските игри са възможност веднъж в живота да промени социалната динамика завинаги, оставяйки трайно наследство на градско и икономическо обновление. Местните кметове използват Игрите, за да привлекат и придвижат бързо други инвестиции и да създадат или реновират достъпни жилища.

„Олимпийските игри са ускорител“, казва Карим Буамран, кмет на Сен Уен, малък град близо до Сен Дени. Сред олимпийските дарове, които е получило, е ремонтиран стадион и част от Олимпийското село, което пресича три общински граници.

Подобно на други кметове в градове като неговия Буамран се възползва от международното внимание, за да привлече и ускори така необходимите инвестиции.

Tesla наскоро обяви, че ще премести френската си централа в Сен Уен, а Буамран привлича и нови колежи, които се надява да създадат социални и икономически вторични ефекти.

Буамран използва Игрите и за да осигури финансиране за 500 млн. евро за обновяване на два западнали жилищни проекта в града. Той иска да гарантира, че Игрите ще подобрят живота на мнозина в неговия град, а не само в части от него, особено около Олимпийското село.

Embed from Getty Images

От разстояние Олимпийското село изглежда като многоцветна гора, с около 40 сгради, издигащи се на различни височини в различни нюанси и дизайн. След като приюти 14 500 спортисти, неговите 2800 нови единици ще бъдат превърнати до края на 2025 г. в постоянни домове за до 6000 души.

Една четвърт от тези единици ще бъдат запазени за обществени жилища. Около една трета ще бъдат отдадени под наем от свързани с правителството агенции като достъпни жилища на работници със скромни доходи, както и на студенти.

Останалите ще бъдат продадени на свободния пазар. Някои обаче вече предупреждават, че жилищата ще бъдат недостъпни за мнозина.

Сесил Жантрак е член учредител на Olympics 2024 Vigilance, правозащитна организация, която говори много за заплахата от джентрификация. Тя каза, че жилищата ще се продават с една трета повече от средната продажна цена на департамента миналата година. „Те никога не биха могли да купят на тази цена“, каза тя.

Някои благотворителни организации обвиниха местните власти, че извършват дейности за „социално прочистване“, като премахват мигранти и бездомни хора от местата на Олимпийските игри. Според Антоан дьо Клерк, координатор на Reverse Side of the Medal, благотворителна организация, която помага на уязвими хора, правителството е изтласкало около 3000 души от изоставени сгради и квартали в по-добри жилища, макар и в по-отдалечени градове.

Надя Бей, която живее в многоетажна сграда със социални жилища само на няколко пресечки, се съмнява, че олимпийските инвестиции ще подобрят живота й.

Тя посочва други модерни жилищни сгради, построени наскоро в още по-голям екопроект, наречен The Docks, който предлага много от същите възвишени обещания.

„Те имат аптека, хубав пазар, лекарски кабинети, ресторанти“, каза 45-годишната детегледачка, изкарвайки детска количка от сградния комплекс, докато плъхове тичат по тротоара. „Елате тук и вижте парка ни. Разгледайте нашите магазини. Това е напълно различно. Напълно изоставени сме”.

Въпреки че нейната сграда е сред онези, които трябва да се възползват от обновяването, тя продължава да се съмнява. „Ще видим дали ще се случи“, каза тя.

Нито едно от тези опасения не помрачава оптимизма на Анри Шпехт, директор на Олимпийското село. Докато се разхожда по новоизградена крайбрежна алея покрай река Сена наскоро, той си представя как преди индустриалният бряг ще се превърне в пешеходна зона за местните жители.

„Това напълно ще промени начина, по който хората живеят до Сена“, казва Шпехт, който работи за държавната компания за олимпийски сгради Solideo, която е предоставила на около 30 хил. души договори за работа за Игрите. 6% от тях преди това са били безработни жители на Сен Сен Дени.

„Винаги сме мислили за това като за наследство след Олимпийските игри“, добавя той. „Искахме да сме сигурни, че има смисъл за бъдещите поколения, които ще живеят там“.