IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Достига ли Европа повратна точка в демографско отношение?

Населението на ЕС намалява по-бързо от очакваното, което оказва натиск на държавните финанси и дългосрочните перспективи на блока

18:56 | 24.05.24 г. 1
Снимка: Pexels
Снимка: Pexels

Савас Глинацис доскоро е бил единственият ученик в местното училище в Телендос – малък гръцки остров в Егейско море. Преди десетилетие островът е имал над 100 постоянни жители, но сега населението му е почти 60 души, според данни от 2021 г., пишат Валентина Ромей, Елени Варвициоти и Арджун Нийл Алим в статия във Financial Times.

Савас, който миналата година става на осем години, е бил единственото дете на острова. „Той беше напълно сам“, казва майка му Мария Плаци от Телендос. През ноември решава да се премести заедно със сина си в Калимнос – по-голям остров в съседство.

„Иска ми се Савас да можеше да ходи на училище в Телендос като мен, но не мига да понеса детето ми да бъде изолирано“, казва тя.

Проблемът с липсата на деца не се отнася само за Гърция. Тази година бележи ключов момент в историята на Европейския съюз с население от 448 млн. души, което започва да намалява и се очаква спадът да продължи – безпрецедентно свиване в мирно време, според прогнози на ООН.

Населението на ЕС се увеличава в рамките на година до януари 2023 г, благодарение на притока на разселени лица от Украйна след временен двугодишен спад, вследствие на пандемията от КОВИД-19. Миналата година Евростат прогнозира, че през 2026 г. населението ще достигне пик от 453 млн. души. Но данните за 2023 г. се оказаха под очакванията, тъй като ражданията в ЕС спаднаха до нива, които Евростат не беше прогнозирал за следващите две десетилетия, а това предполага, че пикът може да настъпи преди 2026 г.

Вече става ясно, че дългоочакваната демографска инверсия в ЕС настъпва по-скоро, отколкото много експерти предвиждаха. Докато в последните няколко десетилетия имиграцията помагаше за нарастване на населението, а увеличеното участие на имигрантите и жените в работната сила компенсираше ускореното свиване на населението в трудоспособна възраст в ЕС, скоро тези фактори няма да са достатъчни.

Не само ЕС се сблъсква с тези трудности.

Демографския срив в Япония се превърна в траен проблем, а Китай и Южна Корея са сред страните с най-ниските нива на раждаемост (броят на децата на една жена в репродуктивна възраст) в света. В много от 27-те страни членки на ЕС обаче раждаемостта е изключително ниска от десетилетия насам. Тъй като най-продуктивната част от населението сега намалява, това оказва допълнителен натиск върху държавните финанси, което се отразява на икономическите перспективи и геополитическата позиция на блока.

В резултат на това ЕС се превърна в тестова площадка за правителствени политики за насърчаване на раждаемостта, повечето от които към момента са неефективни в опита да спрат спада. Друг лек – увеличената имиграция, е тема с политически оттенък в много от страните. Популистките партии, които са против имиграцията, вероятно ще постигнат високи резултати на изборите за Европейски парламент между 6 и 9 юни.

„Ако не вземем предвид демографските тенденции и не ги смекчим, където е възможно, може да се окаже, че вървим към мрачни сценарии", казва Дубравка Шуица, първият заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на демокрацията и демографията.

Тези сценарии включват „надвисналата заплаха за нашата конкурентоспособност, натиска върху бюджетите ни, напрежението върху обществените услуги и пенсиите, както и възможността да останат незаети работни места във всички сектори на икономиката", добавя тя.

Шуица, която е в края на своя петгодишен мандат, призова правителствата да създадат министерства, които да отговарят за демографията, а ЕС да установи съвет със специален бюджет. Без подходяща организация според нея „никой не се чувства отговорен“. Друго проблем е, че демографските ефекти се разгръщат бавно, през дълъг период от време, което намалява натиска над правителствата да действат веднага. За Шуица проблемът изисква по-високо чувство на неотложност сред политиците.

„ЕС е на ръба на демографска революция“, казва тя и настоява за „дълбоко преосмисляне на нашите институционални, политически, икономически и културни рамки“. За държавите в Европейския съюз днес тези демографски предизвикателства са относително нови. След Втората световна война повечето европейски страни преживяват бейби бум, който допринася за стабилен ръст на населението на континента.

Оттогава насам фактори, сред които бързото повишаване на образователното равнище, особено сред жените, подобряването на храненето и хигиената, контролът на инфекциозните болести и разпространението на методите за контрол на раждаемостта, водят до намаляване на раждаемостта и увеличаване на средната продължителност на живота. През този период делът на ЕС в световното население е намалял повече от два пъти до по-малко от 6%.

От решаващо значение за икономическия растеж и публичните финанси е фактът, че според данни на ООН населението на ЕС в трудоспособна възраст, т.е. хората между 20 и 64 години, които осигуряват основната част от данъчните приходи, е намаляло от 270 млн. души през 2011 г. до приблизително 261 млн. души през тази година. Спрямо общото население, хората в трудоспособна възраст в ЕС достигат своя пик през 2008 г. – 61,4 %, а сега са 58%.

С намаляването на дела на работещите, БВП на глава от населението ще бъде трайно ниско, казва Майкъл Сондърс, икономист в Oxford Economics. „В сравнение с посоката през по-голямата част от последните 50 години, при която жизненият стандарт непрекъснато се подобрява, това е различно“, казва той.

Коефициентът на плодовитост в ЕС спада до 1,46 през 2022 г., като в Испания той е 1,16, в Италия – 1,24, а в Полша – 1,29. В началото на 70-те години на миналия век той е паднал под нивото на заместване от 2,1, при което населението е стабилно без имиграция. Според Сара Харпър, професор по геронтология в Оксфордския университет, е малко вероятно тенденцията в раждаемостта да се обърне.

По-високото образование и независимостта означават, че „жените са загубили задължението да се възпроизвеждат“, казва тя. Харпър добавя, че доброто здраве, икономиката и образованието са факторите за по-ниска раждаемост и дълголетие.

Експертите смятат, че Европа би могла да се възползва в по-голяма степен от своя „дивидент от дълголетието“, като спечели от по-здравите по-възрастни поколения и разчупи негативните нагласи относно застаряването. Европа е с най-висока средна продължителност на живота от всички континенти и най-висока средна възраст. Повечето страни от ЕС са предприели мерки, за да задържат хората на работа за по-дълго време, като например увеличаването на пенсионната възраст, за да се отрази по-дългата продължителност на живота в Италия, Португалия и Гърция. Въпреки това през 2022 г. само 6% от хората на възраст над 65 години ще бъдат заети в ЕС в сравнение с Япония, където това е валидно за една четвърт по данни на ОИСР.

Шуица вярва, че по-възрастните трябва да останат на работа, ако искат.

Създаваме условия за изтичане на мозъци, когато хората се пенсионират твърде рано, тъй като знанията, опитът и мъдростта си отиват някъде с тях и вече не допринасят за обществото“, казва тя.

През последните две десетилетия броят на хората на възраст над 85 години в Европа се е удвоил, което увеличава натиска върху здравната система и публичните финанси. Това напрежение се усеща силно в квартал Фиезоле във Флоренция в Италия. Местният свещеник дон Мауро казва, че в неговия район гробищата и старческите домове се борят с недостига на място, а погребенията са повече от кръщенетата. Много възрастни хора вече живеят сами и са „много слаби“, казва свещеникът.

Той е започнал да помага на семействата да намерят болногледачи, често жени от чужбина, но казва, че има „остър“ недостиг, тъй като имиграцията не отговаря на търсенето. Броят на младите хора и бебетата намалява, а „възрастните хора се нуждаят от повече време и подкрепа“, добавя той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:04 | 24.05.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 0
Един Българин
преди 3 седмици
Трябва целенасочена политика. Нека хората с три деца с висше образование, работещи в България да взимат 10-20% по-високи пенсии, да имат безплатен пакет здравно осигуряване за сметка на държавата след като се пенсионират, да им се приспадат от данъци разходи за детегледачки. Не трябва да се раздават пари на ръка , защото така само ще увеличим ***, но не и хората, които дърпат обществото напред.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още